— Трябваше да го кажа паднал на колене. Омъжи се за мен — каза той. Вдигна я от стола и я свали на пода до себе си. В прегръдките му, притисната до него, тя усети, че се замайва от допира до мускулестите му гърди под ризата, от ударите на сърцето му, от мъжката му миризма, от мисълта за тях двамата в нейното легло.
Лаура се отдръпна. Опита се да разсъждава трезво.
— Майкъл — каза тя. — Трябва да мисля за Майкъл. Той загуби баща си. Толкова много сътресения за кратко време.
— А аз загубих сина си. Майкъл има нужда от баща. Аз имам нужда от син. И за двама ни това ще бъде нов шанс. — За миг Лаура ги видя как вървят към нея от автобусната спирка, Майкъл стиснал Иън за ръката. — Ще ти кажа нещо, Лаура. Онова, което се надявах да намеря на яхтата, не го намерих, докато не намерих теб. Искам отново да имам дом и семейство. Това лошо ли е?
— О, Иън, недей. Това е само една красива мечта. И нищо друго. Трябва да си отидеш. Помисли си какво ще каже полицията, ако изведнъж се ожениш за мен. Ще те гледат така, както гледат мен. Вече задаваха въпроси за теб. Не мога да ти причиня такова нещо.
— Нека аз да се тревожа по този въпрос — каза той. — Не ме интересува какво мислят. Нямаме какво да крием. Нали така?
Тя не знаеше да плаче или да се смее. В прегръдките му се чувстваше в безопасност.
— Понякога си мисля, че съдбата ме е изпратила тук да те закрилям — прошепна той, заровил лице в косата й. — Да те спася така, както ти ме спаси преди много време.
Тя се отдръпна и го погледна изпитателно. Погледът му я изгаряше, все едно че гледаше право в слънцето. Имаше нещо разтърсващо в неговата решимост. Той беше като странстващ рицар, устремен към далечен замък, за да спечели дамата на сърцето си.
— Дори и да те познавах по-добре, дори и да мислех, че можем… все пак е много скоро — възпротиви се тя.
— Всичко това е погрешно — каза той. — Животът е много кратък. Кой знае това по-добре от нас? Нито един миг не трябва да се пропилява. Знам, че Габриела би казала точно това. А ако Джими можеше да поговори с теб, точно това щеше да ти каже. Че не трябва да се изпуска моментът. Че никога не се знае какво ще донесе утрешният ден.
При името на Джими мъката отново я връхлетя.
— Толкова много го обичах — прошепна тя.
В първия момент Иън настръхна. После докосна с устни ухото й. Лаура усети топлия му дъх да гали ухото й, сякаш морски бриз докосва цвете.
— Той ще иска да си щастлива. Всеки ден. Щастлива, каквато аз мога да те направя. Омъжи се за мен. Още сега. Нека целият град да се разбуни. Нека на полицаите да им излезе пяна на устата. Те не могат да ни спрат. Ние ще сме заминали.
Лаура успя да се освободи от него. Изправи се и прекоси стаята.
— Не. Това е прекалено много, прекалено бързо.
Той се изправи на крака и тръгна след нея. Привлече я към себе си и я целуна. Колкото и странно да беше, през ума й мина мисълта за Пинокио от любимия видеофилм на Майкъл. Почувства се като момчето кукла в мига, когато го докосва синята фея. Животът се вливаше като мед в безчувственото й тяло.
— Нека да остана — прошепна той. — Нека да остана при теб тази нощ. Нека да ти докажа, че така трябва.
— Не — каза рязко тя. — Искам да си отидеш.
Той я пусна и замислено я погледна. Тя се опита да бъде твърда, да го отблъсне и да му покаже, че точно това иска. Но нямаше смисъл да го заблуждава. Въпреки думите, които изрече, очите й се изпълниха с нежност, когато го погледна. Той се усмихна разбиращо и сърцето й пак трепна.
Тя се замисли за Джими, за онази вечер, когато решиха да се оженят. Познаваше го толкова добре, познаваше настроенията и навиците му, имаше му пълно доверие. Изборът беше лесен, това беше следващата логична стъпка в техния съвместен живот. Бебето беше на път, трябваше да се правят планове. Помнеше одобрението на приятелите си, тихата, уверена радост, която я обземаше, когато беше с него. Но този човек тук е съвсем различен. Непознат. В него има нещо, което я кара да изтръпва, но това любов ли е, или е само мракът, който заобикаля и двамата, страданието, което виждат в очите си? Не трябва ли любовта да е радостна? Ще могат ли някога да се отдалечат от миналото толкова много, че да намерят радост един в друг? Защо изобщо размишлявам за това, укори се тя. Та аз дори не познавам този човек. Как изобщо мога да мисля за това?
Кръстосвайки ръце на гърдите си, сякаш да предпази сърцето си, Лаура каза: