— Трябва да си отидеш. — Като го погледна и видя покрусеното му лице, тя добави: — Трябва да помисля.
— Искам само за мен да мислиш — каза той.
— Можеш да си сигурен в това — усмихна се печално Лаура.
Изпрати го до вратата. Иън спря в антрето и пак я целуна. Тя се вкопчи в него, изпивайки го с целувката си. После се отдръпна. Той погледна вазата с цветята на масичката и попита:
— От кого са? Имам ли съперник?
— Той е просто приятел — поклати глава Лаура.
— След като се оженим, край на такива приятели — каза той.
— Не съм дала съгласието си за подобно нещо — отговори тя и думите прозвучаха фалшиво дори в собствените й уши.
— Ще кажеш „да“ — предсказа той. — Ще видиш.
Лаура го проследи с поглед, докато той слезе по стълбите и тъмнината го погълна. Тази вечер той ще отиде на яхтата, ще спи на пристанището. Утре ще се върне при нея. Тя си представи замечтано как би се чувствала, ако отиде с него, ако влезе в онази каюта, ако се отдаде на страстна любов в люлеещата се под звездите яхта.
Но изведнъж си даде сметка ясно и категорично, че ако отхвърли предложението му, Иън ще си отиде завинаги. Той не е мъж, който ще моли да получи онова, което иска. Дотолкова поне го познаваше. Усещаше, че е така. Той й предлагаше надежда и нова любов, но нямаше да се върти около нея до безкрайност и да я чака да вземе решение. Ако на нея не й стигнеше кураж да тръгне с него, да избере друг живот, той щеше да замине. Щеше да се качи на яхтата и да потърси друго, различно бъдеще, а тя щеше да затъне тук в самотата си и цял живот да се чуди какво би се случило, ако беше проявила смелост.
— Иън — извика тя.
Той бавно се обърна и я изгледа.
— Не си отивай още — каза тихо тя.
Той се усмихна широко. Като тръгна към нея, тя видя, че ясните му сини очи тържествуват.
Глава 19
Рон Ленард седеше вдървено на задната седалка на едно много старо такси, което подскачаше по пътищата на Барбадос, водещи към хълмовете. Можеше да вземе кола под наем на летището, но щом разбра, че тук важи английската система на движение по пътищата, предпочете да вземе такси. Шофьорът хвърли унищожителен поглед на летния му костюм, на вратовръзката и на пътната му чанта. Рон се опита да заеме строгата поза на човек, който представлява закона, но си даде сметка, че представлява печална гледка и че няма място в този тропически рай.
Клайд Джаксън бе изслушал внимателно доклада на Рон от Кънектикът; след като провери какви са възможностите на бюджета, той стигна до заключението, че е необходимо пътуване до Барбадос. Иън Търнър твърдеше, че е бил в Барбадос на яхтата си в нощта на убийството на Джими Рийд. Трябваше да открият някой, който да потвърди или отрече това. „Да можех аз да отида, бе казал замислено окръжният прокурор. С Деби прекарахме медения си месец на Барбадос.“
Гледайки през прозореца, докато таксито пълзеше по улиците на Бриджтаун към пристанището, Рон си мислеше, че Клайд и Деби сигурно са се чувствали като у дома си в Барбадос. Никога досега не беше виждал толкова красиви хора — чернокожи и бели. Но всичко на този остров просто заслепяваше очите. Той имаше чувството, че преди да слезе от самолета, е носил постоянно сиви очила. Беше чувал, че Карибските острови са красиви, но когато ги видя, гледката го стъписа. Цветовете бяха толкова ярки, че го омайваха — такива цветове имаше само в детски книжки за оцветяване. Ултрамариново море и лазурно небе. Накъдето и да се обърнеше, разцъфнали тропически храсти и цветя преливаха в ярковиолетово и розово. Чувстваше се странно, като гледаше как наоколо вървят хора, сякаш беше съвсем естествено да живеят на такова вълшебно място. Рон свали стъклото на прозореца и знойният въздух погали лицето му.
Спряха на пристанището и шофьорът на таксито любезно се съгласи да изчака. Той слушаше някаква религиозна програма по радиото и изглеждаше напълно спокоен за разлика от Рон, който трескаво се опитваше да възприеме това красиво, чуждо място. Рон лесно откри Сирил Тери, белокос англичанин с бронзов тен, от когото Иън беше купил яхтата. Тери беше приятелски настроен и разговорлив, обаче не знаеше къде и какво е правил Иън, след като му беше продал лодката. Но една млада англичанка, хубава въпреки изсушената си кожа, която бе работила при Тери, каза на Рон, че един местен човек на име Уинстън Сейнт Мърсиър е бил известно време с Иън на яхтата. Може би той щеше да помогне. Тя видя паниката и безпомощността в очите на Рон, докато се опитваше да му обясни как да стигне до къщата на Сейнт Мърсиър и отиде при шофьора на таксито, за да му каже къде точно е къщата.