— Вие, Лаура, съгласна ли сте да станете жена на този мъж, Иън…
— Не, не, не… — развика се гневно Майкъл и започна да тропа с крака.
Лаура се обърна изненадана към Майкъл, който легна на пода и затропа по него. Тя бързо връчи букета на стреснатата мисис Трент и се наведе към Майкъл, опитвайки се да го хване.
— Стига, миличък, стига. Какво има?
— Не, не, не може — разплака се той. — Не се жени.
Лаура погледна Иън, който гледаше неодобрително Майкъл. Тя му направи предупредителен знак. Нямаше защо да се изненадва. Трябваше да очакват, че такова нещо може да се случи.
— Нали говорихме за всичко това, мойто момче — прошепна тя, макар че с чувство на вина признаваше пред себе си, че просто му беше съобщила факта, че ще се жени само преди два дни. Беше си казала, че не иска той да е принуден да лъже за това когото и да било, затова беше по-добре да узнае в последния момент. Той прие нещата спокойно. Сигурно е бил направо зашеметен и не е могъл да реагира, каза си сега тя.
— Не искам да се жениш! — изкрещя той.
Лаура погледна безпомощно мисис Трент и попита:
— Може ли да го заведе в друга стая, докато се успокои?
— Как да не може — отговори разбиращо мисис Трент.
— Искам да си ида у дома — разплака се Майкъл.
Лаура вдигна сина си на ръце като бебе и погледна през рамо Иън.
— След малко идвам — каза мрачно тя.
— Аз да дойда ли? — попита той.
Лаура поклати глава. Майкъл обви ръце и крака около нея и сложи глава на нейното рамо. Последваха мисис Трент и влязоха в малка спалня с избелели тапети на цветя. Лаура сложи Майкъл на леглото, покрито с бяла грапава покривка, и седна до него.
— Ще сложа това в хладилника — каза мисис Трент, сочейки букета на Лаура. — Няма защо да бързате.
Лаура кимна и се опита да изгледа строго Майкъл, когато мисис Трент затвори вратата. Но като видя отчаяните му сълзи, сърцето й се сви.
— Добре ли си? — попита нежно тя.
— Не — отговори убедено той.
— Знам, че за едно малко момче е трудно да разбере това. Всичко стана толкова внезапно.
— Не искам да се жениш за него.
— Защо не искаш, миличък? — попита тя.
— Мразя го.
Тръпки я побиха от тази ожесточеност. Реакциите му винаги бяха честни и спонтанни. А тя смяташе, че той и Иън се разбират добре.
— Мислех, че харесваш Иън, съкровище. Разбираш ли, причината, поради която се женим, е, че той иска да ни обича и да се грижи за нас.
— Ти ми казваше да не говоря с непознати, а сега се жениш за него. Той е непознат.
— Вече не е непознат, Майкъл. Познаваме го отскоро, но понякога хората се сближават за кратко време.
— Няма нужда той да се грижи за нас. Ние можем сами да си се грижим. Хайде да си идем у дома, мамо — извика умолително Майкъл.
Лаура извърна поглед от него. Знаех си, каза си тя. Как можах да си въобразя, че нещо ще излезе от тази работа? Главата й започна силно да пулсира — обичайна реакция, когато беше напрегната. Усещаше погледа на Иън зад затворената врата, призоваващ я да не се предава. Майкъл беше в скута й, вкопчен в нея, а сълзите му мокреха дантелената й рокля.
Тя направи още един опит и внимателно попита:
— Добре ли се държи Иън с теб?
— Той не е татко — поклати нещастно глава Майкъл.
Лаура го привлече към себе си и го прегърна. Аха, значи такава била работата, помисли си тя и почувства странно облекчение. Целуна го по меката като коприна коса.
— Знам, сладък мой. Но татко е на небето. Няма да се върне.
— Искам да се върне — извика ядосано Майкъл.
— Знам, че искаш, миличък. Но той не може да се върне.
Майкъл се отскубна от нея.
— Ти не искаш той да се върне. Изобщо не те е грижа. Искаш само да се ожениш.
— О, скъпи, колкото и силно да го искам, това няма да го върне — поклати глава Лаура. — Знам, че мисълта да се омъжа ти изглежда толкова… все едно че всичко свършва. Но татко не може да се върне. Ако можеше, щеше да се върне. Но не може. Дали ще се омъжа или не, няма да промени нещата. — Лаура хвана лицето на Майкъл с две ръце и избърса няколко сълзи с палците си. — Знаеш това, нали?