Майкъл въздъхна и тъжно кимна.
— Бяхме толкова тъжни. Мислех, че с Иън може би ще станем отново щастливи.
— Аз никога вече няма да бъда щастлив — продължи да настоява Майкъл.
— Не говори така — каза умолително Лаура. — Знам, че понякога изглежда така. И аз така си мислех, но сега Иън… — Взря се в кръглото, невинно лице, видя мъката и объркването му, отразени в собственото й сърце, и усети как смелостта й се изпарява. — Мисля, че не постъпвам честно към теб. Надявах се, че по този начин ще избегна куп проблеми, но сега виждам, че… може би е грешка да се хвърлям в това…
— Наистина е грешка. Голяма грешка.
Очите й се изпълниха с разочарование от самата себе си. Беше се поддала на една фантазия за нов живот. Глупаво беше да си мисли, че човек може така лесно да избяга от мъката си. Това е същото, като да се качиш на яхта и да потеглиш — да се опиташ да избягаш от тъгата, вместо да се пребориш с нея. Тя въздъхна и каза:
— Добре. Ще кажа на Иън.
Майкъл не отместваше очи от лицето й. Стана му лошо, като чу въздишката й.
— Сърдиш ли ми се? — попита той.
— Не се сърдя — поклати глава Лаура. — Просто съм… разочарована.
— Защо си разочарована?
— Мисля… — поколеба се Лаура, — мисля, че съм хранила много големи надежди. Нали знаеш как е, когато много искаш нещо да стане, а то се проваля. Както онзи път, когато искахме да отидем на големия панаир в Милвил, но заваля дъжд. Така се чувствам и сега. Но малко по-лошо.
Той разбра. Спомни си как не отидоха на панаира заради дъжда. Щеше да язди пони, да се вози на влакче, да яде захаросани ябълки. Толкова се ядоса на майка си и на баща си, като му казаха, че няма да ходи. Дори ритна баща си по крака, толкова се беше ядосал. Сега тя беше разочарована и за всичко това виновен беше той. Само той. Той не си даваше сметка, че изблиците му отразяваха нейните съмнения и страхове. Просто беше уплашен от това каква сила упражнява, от способността си да променя толкова смело събитията. Ами ако след време му се ядоса? Ако остане завинаги тъжна?
— Не исках да кажа всичко това — започна той. — Мисля, че можеш…
Лаура поклати глава и го погали по косата.
— Чувстваш се много объркан, нали?
— Да — призна той.
— Може би е най-добре да изчакаме.
Майкъл храбро се изправи и избърса очи.
— Не, мисля, че можеш да се ожениш.
Чу се тихо почукване и вратата се отвори.
— Как сте вие двамата? — попита Иън.
Лаура се подразни от нахлуването му. Защо е това бързане, каза си тя. Не може ли да ни даде време да помислим? Защо не ни позволява да помислим? Но Майкъл, усмихвайки се смутено през сълзи, каза:
— Добре.
Иън влезе в стаята и седна на раклата до леглото.
— Тази история с жененето прилича малко на вадене на зъб — каза той. — Извадят ли го, изпитваш облекчение. Чувстваш се много по-добре.
Майкъл го изгледа сериозно.
— Луис си извади един зъб, когато му се клатеше, и след това си намери един долар под възглавницата.
— Може би и ти ще намериш един долар под възглавницата си тази вечер — кимна Иън.
— Ще намеря ли? — светнаха очите на Майкъл.
— Всичко по реда си — каза Иън. — Първо да свършим със сватбата. Какво ще кажеш?
Забил поглед в краката си, Майкъл се замисли.
— Съгласен съм — каза той.
— Значи разбрахме се — каза Иън.
— Действа като магия — каза Лаура. — Обещай му само един долар… — Но неодобрението й премина в облекчение като видя, че усмивката на Майкъл се връща, сякаш слънчев лъч проби от мрака.
— Хайде да приключим с това — каза Иън и протегна ръка към Лаура.
Вътрешно тя се чувстваше изнемощяла като човек, който е боледувал и за първи път става от леглото. Иън стисна силно, уверено ръката й, както обикновено. Майкъл я хвана за другата ръка с пухкавите си малки пръстчета. Двамата я изправиха на крака.
Глава 21
— Не го събуждай — прошепна Лаура.
Иън вдигна внимателно Майкъл от задната седалка на колата и намести главата му на рамото си.
— Хайде да вървим — каза той.
Тръгнаха по алеята към стълбите на верандата. Иън искаше да прекарат първата нощ като женени в луксозен хотел, но Лаура смяташе, че на Майкъл ще му дойде твърде много. Освен това нямаше на кого да го остави за нощта, без да обяснява къде отива. С Иън не бяха казали на никого за плановете си, дори и на Пам. Лаура не искаше никой да се опитва да я разубеждава — да й изтъква всякакви логични доводи, че трябва да изчака и да бъде внимателна. Никой не можеше да се постави на нейното място.