— Няма нищо — отговори той, но тя усети разочарованието му. — Станало е недоразумение. Просто исках да те изненадам.
— Знам. — Тя отмести поглед, за да не види израза на очите му. — Може да преместим всичко в стаята за гости — предложи тя, но той я погледна укорително и тя разбра, че няма смисъл: изненадата му се беше провалила и нищо не можеше да я спаси.
Но изправена пред неосъществените му планове, тя за първи път през този ден се почувства сигурна в себе си. Хвана го мълчаливо за ръка и го поведе към дъното на коридора, където по едно стъпало се стигаше до малка стаичка, където имаше място само за легло и за една стара ракла, открита от нея в евтин магазин.
— Тук никой никога не е спал — каза тъжно тя.
Той огледа стаичката с един малък прозорец, който гледаше към задния двор.
— Прилича на килия — каза той.
Тя се обърна и го прегърна.
— Нямам нужда от никакви украси — каза тя. — Имам нужда само от теб.
— Исках всичко да е прекрасно — каза той.
— Прекрасно е.
Иън се взря в очите й.
— Ще бъде — каза той с хриплив глас.
Тя потръпна от настоятелния му поглед. Знаеше какво си мисли той. Можа само да кимне и с мъка да преглътне, докато той я привлече към себе си на тясното легло.
Няколко часа по-късно Лаура прокара пръсти по ръката на спящия си съпруг, после протегна лявата си ръка и разпери пръсти, за да се възхити на новата си халка в полумрака на лунната светлина. След това обхвана с поглед малката стаичка. Нейната простота изглеждаше сега съвсем подходяща. Страст, проста и ясна. Без украшения. Лежаха прегърнати на единичното легло, както трябва да лежат любовници.
Иън я притисна в съня си и тя прокара пръст по лицето му. Той я беше обичал като обезумял. Тя успя да забрави всичко и да се отнесе с него. Но като гледаше с радост спящия мъж, който я държеше в прегръдките си, чувството за вина отново започна да я завладява. О, Джими, предадох те, помисли си тя. После си каза, че трябва да спре. Наложи си да спре. Джими беше мъртъв. Дали от пет месеца или от пет години, няма значение. Той винаги ще бъде с нея. Но това е нов живот, различен живот. И като цяло започна добре, въпреки няколко злополучни момента, например сцената, която Майкъл направи по време на церемонията. Но и това завърши добре, помисли си тя с усмивка. После си спомни за долара. Един долар под възглавницата. Това беше нещо, което възрастен човек можеше да обещае, без да се замисли, но едно дете щеше да запомни. По-добре да му оставя един долар, каза си тя. Иначе утре ще трябва да се обясняваме.
Полека се освободи от прегръдката на спящия Иън и се измъкна от леглото. Промъкна се до банята, намери си халата и го облече. Опита се да си спомни къде е портмонето й. Долу, даде си сметка тя. Беше го оставила там, когато се върнаха. Знаеше обаче къде другаде има пари: в чекмеджето при чорапите на Джими. Той винаги държеше там някакви пари за спешни случаи. Сигурно все още бяха там.
Тя прекоси коридора, стигна до спалнята и погледна вътре. Стаята наистина изглежда съвсем различна, каза си тя. Скот беше направил чудеса. Въпреки това тя потръпна, забързана към шкафа, отвори чекмеджето и бръкна вътре. Старият шарен чорап, който той използваше да крие пари, беше там. Лаура измъкна един долар, сложи го в джоба на халата си и затвори тихо чекмеджето. В същия момент погледът й се спря върху тоалетната масичка на Джими. Тя беше избърсана от прах и върху нея бяха красиво подредени бели рози, метличина и една празнична свещ. Кожената кутия за бижута на Джими и една кутия с тютюн бяха на мястото си. Но нещо, което винаги бе стояло там, го нямаше: сватбената им снимка. Не беше професионален портрет, а любителска снимка, направена от един приятел в деня на сватбата им, но на нея се виждаше радостта, изписана на лицата им, затова тя я беше сложила в сребърна рамка и му я беше подарила. Винаги стоеше на това място. Той там я държеше. Може би Скот я е преместил, когато е подреждал цветята, помисли си тя. Огледа стаята, провери навсякъде, но никъде не я видя. Може би някой я е сложил в чекмеджето, каза си тя. Отвори пак горното чекмедже, тъй като би било логично снимката да е там, но я нямаше. Затвори го и се замисли. Не може да отваря едно по едно всички чекмеджета в стаята посред нощ. Ще я потърся утре, каза си тя, но й стана неприятно, че я няма.
Днешният ден беше дълъг, каза си тя. Ще оставя долара в стаята на Майкъл и ще поспя. Утре ще я намеря.
Излезе от стаята и тръгна по коридора. Вратата на Майкъл беше отворена, тя влезе тихо и приклекна до леглото. Постави внимателно долара под възглавницата му и още веднъж нежно го целуна. Изправяйки се, погледна масичката до леглото му. Както обикновено там се мъдреха няколко фигурки, лампата Мечо Пух и една стара химикалка. Но малката снимка на баща му, която той държеше там от януари, я нямаше.