Лаура усети, че нещо студено сграбчва сърцето й. Това не е съвпадение. Излезе от стаята на Майкъл, затваряйки тихо вратата и слезе по стълбите. Трябваше да провери нещо на няколко други места, но вече подозираше какво ще намери там. Влезе в гостната и още от вратата видя, че снимката във викторианската рамка я няма на камината. Погледна към бюрото и забеляза, че рамката във форма на сърце, която стоеше до лампата с ресни, също я няма. Отиде в кухнята. Имаше само още едно място, където трябваше да провери. Спря пред хладилника и не можа да повярва на очите си. Снимката в пластмасова рамка с магнит, на която бяха снимани тримата, наблъскани в един хамак, я нямаше. Списъкът с училищните задачи, който Лаура беше поставила под снимката, беше преместен до една рисунка на Майкъл.
Как смееш, помисли си тя. Как смееш! Къде си ги сложил?
Започна да рови из кухненските шкафове, ядосана от бъркотията в тях, опипваща с пръсти дъното на чекмеджета, рафтове, търсеща липсващите снимки. Изведнъж погледът й се спря на пазарските торби в килера. Там държеше книжните торби, натъпкани с вестници за рециклиране. До тях имаше малка кофа за стъклени, алуминиеви и пластмасови отпадъци. Тя влезе бавно в килера и вдигна капака на кофата.
Снимките бяха там. Сред празните бутилки от вино, пластмасовите шишета от перилни препарати и празните стъклени буркани от сосове. Сърцето й биеше бясно. Тя извади снимките и ги сложи внимателно на кухненската маса. Извади под умивалника спрей и мек парцал и започна внимателно да чисти петната. Една по една изправяше на масата чистите снимки.
Изведнъж кожата й настръхна, усещайки, че зад нея има някой. Обърна се рязко и видя силует в тъмния коридор.
— Какво правиш? — попита Иън с дрезгав глас. Той се появи в слабо осветената кухня бос, само с долнището на пижамата си.
Тя му обърна гръб и продължи да лъска снимките.
— На какво ти прилича това, което правя? — попита ледено тя.
— Прилича ми на чистене на къщата. Не е ли малко късно за това? — попита той.
Тя избърса магнитната рамка и я сложи на вратата на хладилника, като закрепи с нея училищния списък, както беше преди това. После се обърна към него.
— Как можа? — попита тихо тя. — Как можа да направиш такова нещо?
— Какво искаш да кажеш? Какво съм направил? — опита да се защити той.
— Изхвърлил си моите снимки на Джими. Взел си мои лични вещи, неща за спомен, които пазя, и си ги изхвърлил. Кой ти дава това право?
— Само не ме обвинявай — каза той. — Не знам за какво говориш.
Лаура го изгледа със святкащи очи.
— Намерих всички снимки на Джими на боклука. При отпадъците за рециклиране, по-точно. Искаш да ми кажеш, че нямаш нищо общо с това?
Иън разтърка очи и леко поклати глава.
— Не. Защо обвиняваш мене? Сигурно Скот го е направил, когато е подреждал цветята.
Лаура го погледна, обзета от съмнения, и се замисли за Скот — симпатичен, ексцентричен мъж с обица на ухото, когото тя почти не познаваше.
— Скот? Не вярвам, че може да направи такова нещо — да хвърли личните ми вещи на боклука. Защо ще приеме да свърши тази работа, а след това ще направи нещо толкова гнусно?
— Не знам защо е изхвърлил другите снимки. Може би не е вложил нищо лошо. Може би е мислил, че няма да ти е приятно нещо да ти напомня…
— Другите снимки? — попита бавно тя.
Иън пристъпи смутено от крак на крак.
— Ами, може би все пак имам нещо общо…
Лаура го изгледа втренчено.
— Какво искаш да кажеш? — попита тя с тих, глух глас.
— Лаура, просто му казах, ако има някакви снимки в стаята на Джими, нали разбираш, да ги премести…
— Как смееш? — пое дълбоко въздух тя.
— Виж, не исках да спя за първи път с теб под зорките очи на покойния ти съпруг. Мислех, че и ти ще се чувстваш неловко.
— И затова му каза да изхвърли снимките ми.
— Да ги сложи в някое чекмедже или някъде другаде. Той сигурно не е разбрал.
Лаура се обърна с гръб към него и впери поглед в снимката на хладилника.