— Не можем просто да заличим всички следи от Джими в живота си. Независимо какво искаш. Независимо какво иска който и да е. Така няма да стане.
— Никой не се опитва да заличи нищо. Но аз съм ти съпруг сега. — Той посочи брачната си халка, протягайки ръката си към нея.
— Знам — тросна се тя. — Няма защо да го казваш като заплаха.
Иън седна уморено на масата.
— Виж, исках само да те изненадам с красива къща, когато се върнем. Ти настоя да се върнем тук и аз си казах, добре. Щом така трябва да бъде, аз ще го направя като приказка — най-прекрасното завръщане у дома, което може да има една булка. Но изглежда, че всичко, до което се докосна, се проваля. Исках просто да си щастлива. — Израз на отчаяние бе изписан на лицето му, сякаш бе дете, чиято внимателно нарисувана картичка е скъсана и захвърлена.
Тя веднага се почувства виновна. Той беше прав. Всичко, което се бе опитал да направи, се бе провалило. Тогава си спомни за прекараните любовни мигове.
— Не всичко се провали — каза тя.
Той уморено я погледна.
Не си виновен ти, помисли си тя. Ядосвам се на теб, а въпросът всъщност е в снимките. В хората тук, които ми изпращат това послание, високо и ясно. Защото в техните очи аз съм потъпкала паметта на Джими. А може би и в собствените си очи. Като съм се омъжила повторно толкова скоро. Тя потръпна, макар че нощта беше топла.
— Едвам ще издържа, докато се махна оттук — прошепна тя. — Мисля, че не мога да бъда щастлива, докато не заминем.
— Аз също — каза той.
Глава 22
Гари даде мигач, че ще завие, и намали скоростта, а Ванда Юрик погледна през прозореца към редицата магазини насреща й.
— Защо спираме тук? — попита тя.
— Искам да се отбия в цветарския магазин — отговори той.
— Мислех, че бързаш да излезеш от града и да почнеш да рисуваш — каза тя.
— Няма да се бавя — отвърна Гари.
Ванда сви укорително устни, докато Гари обръщаше колата пред цветарския магазин на Скот. Тя излезе, за да му помогне, но Гари вече се беше справил с инвалидната количка и я наместваше на тротоара.
— Няма защо да идваш — каза той.
Ванда ядосано го изгледа, после се върна в колата.
— Добре, ще чакам тук — каза тя.
Той се придвижи с количката до магазина, като внимаваше да не бутне някоя от саксиите, наредени до вратата. Скот Де Уит носеше памучна блуза, на която беше щампована една от картините на Гари. Той вдигна глава от венеца, който правеше, когато Гари влезе.
— Здравей, Гари — каза любезно той.
— Здрасти, Скот — отвърна Гари, правейки се, че оглежда цветарницата.
— С какво мога да ти услужа днес?
Гари спря погледа си върху куп прясно откъснати цветя и небрежно каза:
— Просто… искам да изпратя един букет — на Лаура Рийд.
Скот загледа намръщено венеца, който правеше.
— Гари…
— Какво?
Скот се опита да намери подходящите думи. Гари явно не знаеше нищо.
— Виж какво, Гари, не искам да клюкарствам, но…
— Какво има? — погледна го озадачено Гари.
— Знаеш ли за сватбата?
— Каква сватба?
Скот си помисли, че лицето на Гари е като на катериче, паднало от дървото. Изглеждаше толкова объркан, толкова безпомощен. Трябва веднага да му кажа, реши Скот. Да не го измъчвам.
— Гари, знаеш ли, че Лаура се омъжи вчера?
Гари изгледа цветаря сякаш внезапно бе разбрал, че е извънземен.
— Искам да изпратя един букет на Лаура Рийд — повтори бавно той.
— Лаура Рийд се омъжи вчера за един човек на име Иън Търнър — отвърна му Скот.
— Не е вярно — каза Гари.
— Вярно е, приятел — поклати глава Скот.
— Тогава значи… не си разбрал добре — изпелтечи Гари.
— Мистър Търнър ми поръча да направя десет букета за къщата. Заминаха да се оженят тайно в Мериленд. Аз трябваше да отида в осем и половина и да запаля две дузини празнични свещи, да сложа шампанско в кофичка с лед и така нататък.
В този момент една жена на средна възраст влезе тежко в цветарницата от задното помещение.
— Можеш да попиташ Шарлот — предложи Скот. — Тя дойде да ми помогне. Подготвихме всичко. Шарлот, кажи, омъжи ли се вчера Лаура Рийд?
Шарлот Хали изсумтя презрително. Тя работеше на половин ден при Скот, а през останалото време като доброволка в католическата църква.