— Омъжи се, това е самата истина — каза тя. — Мъжът й още не е изстинал в гроба…
Гари поклати глава, сякаш се опита да отблъсне думите й, и се обърна към Скот:
— Ти говори ли с Лаура за това?
— Ами, не. Той искаше да я изненада — сви рамене Скот.
— Откъде знаеш, че не става дума за някой побъркан маниак? Ти как влезе в къщата?
— С ключ, разбира се. Той си има ключ. Виж какво, Гари, грешка няма. Шарлот знаеше от Фани Кларк от пристанището, че Лаура ходи с този човек.
Гари се вкопчи в страничните облегалки на количката и стисна зъби. След това извъртя количката и се насочи към врата на цветарницата.
Скот присви очи, като видя страданието, изписано на лицето му.
— Отказваш ли се от букета? — попита той.
Гари нито го погледна, нито му отговори.
Като го видя да влиза пак в колата, очите на Ванда се разшириха от тревога.
— Какво ти е? — попита тя. — Изглеждаш ужасно. Направо си посивял.
— Налага се да се отбия на едно място. Ще те оставя вкъщи — отговори той.
— Какво има, скъпи? — попита внимателно Ванда. — Плашиш ме.
— Просто разбрах нещо… от Скот.
— Какво?
— Че Лаура се е омъжила — каза натъртено той.
— Много добре е направила. Сега вече можеш да спреш да тичаш подир нея — каза Ванда.
Две червени петна се появиха на бузите на Гари, който погледна майка си.
— Не вярвам, че би могла да направи такова нещо. Джими го няма само от няколко месеца. Много скоро е да започне да излиза с някого, да не говорим за женене.
— Мисля, че си изпуснал влака, скъпи — каза троснато Ванда.
Без да мисли, Гари вдигна ръка, а мускулите на челюстта му ожесточено потръпваха.
— Никога не вдигай ръка срещу мен, Гари — предупреди го Ванда. — Всичко съм пожертвала за теб. Ще ти бъда благодарна, ако не го забравяш. Тя все едно нямаше да те вземе. Не и такъв, какъвто си.
Гари бе втренчил поглед в предното стъкло на колата.
— Ще те оставя вкъщи — повтори той.
— Недей да ходиш да се молиш и унижаваш пред тази жена. Къде е гордостта ти?
Гари завъртя ключа, без дори да чува думите й.
При хубаво време вратите на столовата на началното училище в Кейп Крисчън бяха отворени и децата можеха да изядат сандвичите си за обяд отвън на тревата до баскетболното игрище. Един учител винаги обикаляше край тях, но това безспорно беше по-добър начин да прекараш времето за обяд, отколкото да се наредиш пред дългите маси в столовата.
Майкъл седеше сам под напъпилия кучешки дрян и поглеждаше към отворените врати с надеждата да види Луис. С надеждата, че няма да види рижавото момче. Едно момиче от неговия клас на име Сара спря и се опита да размени с едно една ябълка срещу една сладка, но той искаше да си изяде всичките сладки, затова тя си тръгна.
Той започна да си яде сандвича, но очите му постоянно шареха дали някой не се е насочил към него. Изведнъж забеляза, че мис Роджърс, която този ден бе дежурна в столовата и стоеше до чешмата, говореше с двама възрастни хора. Веднага ги позна.
— Дядо, бабо! — извика той. Забравил за обяда си, той се втурна към тях, заобикаляйки децата, изпречили се на пътя му.
— Току-що се върнахме от Флорида — обясняваше Долорес на учителката. — Минавахме край училището и видяхме, че децата са навън и просто ни си прииска да си откраднем по една прегръдка. — В този момент тя чу, че той я вика. Обърна се и го видя устремен към нея. Лицето на Долорес светна от радост.
— Вървете — каза снизходително мис Роджърс. — Мисля, че той ще се зарадва, като ви види.
Сидни вече беше приклекнал и пое първия изблик на обич. После дойде ред на Долорес. Тя силно го прегърна.
— Толкова ни беше мъчно за теб — каза тя.
— И на мене за вас — каза искрено той.
— Хайде да седнем за малко — посочи Сидни една пейка под разлистения чинар. Тримата седнаха, Майкъл се настани между двамата.
— Приключи ли с обяда? — попита строго Долорес.
— Изядох го — каза той.
— Донесла съм ти нещо. С дядо ти ходихме на пазар. — Тя бръкна в една голяма платнена торба и извади отвътре гумена акула.
— Страхотно! — възкликна Майкъл.
— И това — продължи Долорес, докато Сидни се наслаждаваше на детската радост. Тя му подаде една торбичка с екзотични миди и книжка за миди.