— Следовател Ленард — каза Лаура с подчертана любезност, — запознайте се със съпруга ми Иън Търнър.
Ленард пребледня.
— Омъжила сте се за него? — попита той.
— Приятно ми е да се запознаем — каза многозначително Иън.
— Всъщност вас търсех — каза Рон на Иън.
— Моментът не е подходящ. Имаме гости — каза Лаура, сочейки колата на Гари.
— Доброжелатели, без съмнение — каза Рон, имитирайки ръкостискане с двете си ръце. — Вие идете да си посрещнете гостите. Аз искам да говоря с вашия… съпруг.
Лаура погледна тревожно Иън, но той успокоително й кимна.
— Иди. След малко ще дойда.
— Защо не ни оставите на мира? — каза Лаура.
Но Рон не я слушаше. Той гледаше втренчено Иън, който отвръщаше предизвикателно на погледа му. Лаура ги остави на тротоара и тръгна да търси Гари.
— Значи сте младоженец — каза Рон Ленард.
— Какво искате от мен? — попита мрачно Иън.
— Няма ли да влезем вътре да седнем? — попита Рон.
— Не виждам причина за това — отговори Иън. — Мен няма да ме уплашите. Изтормозили сте жена ми толкова много, че тя направо се страхува от вас. Ще видите обаче, че аз съм нещо съвсем различно.
Рон се поизпъчи, сякаш щеше да избълва огън срещу човека до себе си.
— Бях много зает напоследък. Пътувах. Проверявах някои неща за вас. Снощи се върнах от Барбадос.
Иън изобщо не трепна.
— Срещнах се с един човек на име Уинстън Сейнт Мърсиър. Това име говори ли ви нещо?
— Разбира се, че ми говори — каза нетърпеливо Иън. — Той ми е приятел.
— Дъщеря му ми показа една книга, която сте й подарил. Една книга, написана от… съпругата ви.
Увереността на Иън за миг бе разколебана, но той бързо се окопити.
— Да, подарих на София една книга. И какво от това?
— Подарили сте й тази книга малко преди смъртта на Джеймс Рийд младши. В момент, когато се предполага, че вие и мисис Рийд не сте се виждали или разговаряли от детските си години…
— Точно така — каза Иън.
— Въпреки това сте казали на София, че познавате Лаура Хейстингс. Че тя е красива жена и че вие ще я видите в… как точно каза тя? В Ню Джърси, Съединените щати.
Иън поклати глава, сякаш това твърдение го натъжи.
— Следовател Ленард, моят син беше голям почитател на книгите на Лаура. Аз имах чувството, че я познавам. Чели ли сте роман на Стивън Кинг например? Не сте ли си мислили, че „познавате“ писателя, все едно че действително сте се запознали с него?
— А откъде знаехте, че тази писателка живее в Ню Джърси?
Иън нетърпеливо сви рамене.
— Сигурно съм го прочел някъде на обложката на книгата. Не знам. Измислих го, за да зарадвам едно дете. Това престъпление ли е?
— Все пак обаче, когато сте срещнали мисис Рийд на пристанището, сте се показали напълно изненадан пред мисис Кларк, че тя е писателка и в същото време момичето, което някога сте познавали. Били сте направо слисан, според мисис Кларк — каза саркастично Рон.
— Не бях свързал двата факта. Името е доста разпространено. Може и да съм виждал снимката, но не съм се сетил. Става дума за едно дете, което не съм виждал или за което не съм мислил двадесет и пет години. Чак когато я видях на пристанището, застанала пред мен от плът и кръв, започнах да осъзнавам, че това е тя. Както се казва, лампичката светна. Не ми беше хрумвало до този момент, не ви ли е ясно? Аз не съм като вас. Не правя прибързани заключения.
— Аз ще ви кажа какъв сте — заяви Рон Ленард. — Вие сте лъжец и аз ще го докажа.
— Ако сте говорили с Уинстън Сейнт Мърсиър, ако сте си направили труда да го попитате, той сигурно ви е казал, че бях в Барбадос, когато Джеймс Рийд младши е бил убит. Нали за това става дума? За убийството на Джеймс Рийд?
Рон не отговори. Само изгледа Иън със злобен поглед.
— А сега ни оставете на мира — каза студено Иън. — Искаме да продължим да живеем живота си. Убийството на първия съпруг на жена ми е трагедия. Но то няма нищо общо с мен.
Като зави край големия люляков храст отстрани на къщата, Лаура видя Гари, който чакаше на верандата. При шума от стъпките й той се обърна.
— Лаура — извика Гари.
— Здравей, Гари — опита се да се усмихне тя. — Какво те носи насам? — попита тя, но гласът й прозвуча глухо. Разбра всичко по лицето му.