— Знаех си, че ще се случи нещо такова — каза тя.
— Остави пистолета, дявол да те вземе. Ще правя каквото искам в собствената си къща.
— Вики, върви в нашата стая — извика Рей. — И заключи вратата.
— Нашата стая. Това ми харесва. И от къде на къде е ваша? Вие не плащате за нея — каза Хърман. — Аз просто искам това, което ми се полага за щедростта ми.
— Не се приближавай — каза Рей.
Вики стискаше блузата си и се опитваше да я закопчее с трепещи ръце.
— Вики, излез оттук — извика Рей.
Хърман беше толкова близко, че тя усещаше бирения му дъх.
— Не посягай на майка ми! — изпищя Вики, измъквайки се зад гърба му.
— Я млъквайте, млъквайте и двете! Не мога да понасям този шум — извика Хърман, извъртя се, сграбчи Вики за врата и я вдигна във въздуха. Увиснала в ръцете му, тя замаха с крака, а от гърлото й заизлизаха задавени звуци.
Рей не мислеше. Просто натисна спусъка. Ръката на Хърман се отпусна и Вики тупна на пода, изправяйки се с писък на крака. Хърман се олюля и падна. Рей отстъпи. Не натисна втори път спусъка, но не пусна пистолета. Нито се опита да му помогне. Изчака, готова да стреля пак, ако се наложи. Но Хърман не помръдна. Целият беше в кръв.
— Мамо, ти го уби — прошепна Вики. Тя цялата трепереше.
— Няма нищо. Не се страхувай — каза Рей, макар че сърцето й щеше да се пръсне от ужас.
След още няколко минути той издъхна. Рей не отместваше пистолета от него.
— Обади се в полицията — каза тя тихо на Вики, сякаш й напомняше да си обуе ботушите, защото навън вали дъжд. — Хайде!
Рей не отместваше очи от неузнаваемото лице на мъжа, чиято кръв изтичаше в краката й. За нищо на света нямаше да рискува. Искаше да е сигурна, че е мъртъв. Толкова лош човек сигурно трудно умира.
— Няма нищо — каза тя на Вики, която се разплака. — Няма нищо. Умря вече. Толкова по-добре. Иди сега и се обади в полицията. Аз ще пазя.
Глава 25
Ванда Юрик гледаше през прозореца в падащия мрак. Къде е той? Къде може да е отишъл? Не беше виждала Гари от деня, в който я остави вкъщи и отиде при Лаура Рийд. Беше взел четките и боите си. Когато не се върна, тя реши, че е отишъл да рисува. Когато стана осем часът вечерта, а него още го нямаше, се обади в полицията. Със зле прикрито нетърпение началникът на полицията Мур каза, че един възрастен мъж не може да се смята за изчезнал, ако не се е върнал у дома за вечеря. Оттогава изминаха осем дни без следа от него.
Ванда загърби прозореца и започна да обикаля къщата като звяр в клетка, надничайки през всички прозорци, стряскайки се от всеки звук. Ту я обземаше надежда, ту губеше вяра.
Върна се в кухнята, където недокоснатата вечеря изстиваше в чинията. Подпря чело на дланта си. Каквото и да му се е случило, то е свързано с онази жена, която тайно се омъжи, каза си Ванда. Знаеше за цветята, който Гари пращаше на Лаура Рийд. Знаеше, че той тайно мечтае за нея. Всичко ми е ясно, макар че той нищо не подозира, помисли си тя. Познаваше го като прочетена книга. Още от раждането му.
Ванда чу скърцане на кола по чакълестата алея, скочи от стола с разтуптяно сърце и изтича на прозореца. Не можа да види дали е неговата кола. Кой друг може да е по това време, помисли си тя в момент, когато надеждата надделяваше над разума. Отвори задната врата и слезе на широкото, ниско стъпало. Морският бриз я погали по лице.
— Гари — извика тя.
— Не, аз съм, Ванда.
Ванда толкова се ядоса, че цялата настръхна — всичките й надежди угаснаха за пореден път, когато видя едрата фигура на Винс Мур, който изникна от тъмното на светлината, хвърлена от запалените лампи в къщата. Вчера, най-сетне, той се съгласи да започне да издирва Гари.
— Какво искаш? — попита тя и сърцето й внезапно се сви от страх. — Какво има? Да не…
— Имам хубави новини за Гари. Може ли да вляза за малко?
Ванда отстъпи и му направи път да влезе в кухнята. Той свали шапката си и остана прав до вратата.
Ванда стисна ръцете си в юмруци, едва сдържайки се да не го сграбчи за ризата.
— Какво? — попита настоятелно тя. Забеляза, че той гледа към кухненските столове. — Седни — добави троснато тя.
— Благодаря — каза Винс. — Исках просто да знаеш, че се свързахме с компаниите за кредитни карти и разполагаме с пълни подробности за движението на парите му. Оказва се, че в деня, когато е напуснал дома си, е изтеглил голяма сума с кредитната си карта. Няма нищо друго оттогава, но с толкова пари човек може да издържи доста време.