— Гари не е нормален човек — извика Ванда.
Винс поклати възмутено глава.
— Това, което казваш, е ужасно. Надявам се, че никога не го казваш пред сина си.
— Сигурно никога вече няма да имам възможност да му казвам каквото и да е — отвърна ядосано тя.
— Държиш се така, сякаш сме открили трупа му! За бога, Ванда, нима не е възможно Гари просто да е имал нужда да се махне оттук и да отиде някъде да си събере мислите? Ако бях на твое място — продължи натъртено Винс, — нямаше толкова бързо да прежалвам детето си.
Двамата се изгледаха непримиримо. Мълчанието бе прекъснато от звука на пейджъра, закачен на колана на Винс.
— Може ли да използвам телефона ти, Ванда?
Ванда сви рамене и Винс набра номера на полицейския участък.
— Междущатски разговор, шефе — каза Джерилин Конлън. — Сега ще ви свържа.
— Добре — каза Винс и зачака.
— Началникът на полицията Мур? — чу той мъжки глас.
— Слушам.
— Тук е капитан Орин Еванс от щатската полиция на Охайо. Обаждам се от Кълъмбъс.
— Кажете, капитане.
— Тук стана едно убийство, което може да представлява интерес за вас.
Винс се намръщи. Изведнъж си представи Гари Юрик — насилствено свален от колата си. Нападнат от бандити. Оставен в безпомощно състояние. А Ванда седеше на една крачка от него, готова да извика: „Нали ти казах“, и след това да рухне. Моля те, Господи, помисли си той. Само не това.
— Защо смятате така, капитан Еванс?
— Един човек на име Хърман Пауел е застрелян от сестра си днес късно следобед. Тя се прибрала вкъщи и го сварила да напада дванайсетгодишната й дъщеря, затова го застреляла със собствения му пистолет.
— Не я обвинявам — изсумтя възмутено Винс.
— Не, сър. Но открихме нещо много интересно за този Хърман Пауел — продължи капитан Еванс. — Сестра му го е знаела или поне се е досещала. Изглежда Хърман Пауел е бил професионален убиец. Предлагал е услугите си в едно от онези списания за военни. Някакво дясноориентирано издание, казва се „Наемен войник“.
Винс се напрегна да се съсредоточи и попита:
— Наемен убиец, така ли?
— Точно така — отговори капитан Еванс. — Сестра му оказа пълно съдействие. С голямо облекчение разкри всичко, което знае. Сега започваме да проверяваме вещите му, но вече открихме доста предмети, които смятаме, че са свързани с извършени от него убийства. За наш късмет не е успял да сложи в ред нещата си, ако разбирате какво искам да кажа. Вече се свързахме с полицията в щатите Мичиган и Ню Йорк заради едни бележки, които си е водил. Сред тях е и домашният адрес на някой си Джеймс Рийд младши от вашия град.
— О, боже мой — едва успя да си поеме дъх Винс.
— Жертва на убийство ли е мистър Джеймс Рийд младши?
— Да — отвърна Винс.
— Така си и мислех — каза доволно Еванс и в гласа му прозвуча задоволство, граничещо с наслада. — Застрелян ли е?
— Да.
— Може ли да попитам какво е било оръжието на убийството?
— 38-калибров пистолет „Смит енд Уесън“ — каза Винс. На челото му бе избила пот. Ръцете му залепнаха за слушалката.
— Мистър Пауел е притежавал точно такова оръжие. Макар че е имал и няколко други. Сигурно ще искате да дойдете тук да видите оръжието и да разгледате вещите на мистър Пауел. Има една кутия с бижута и други неща, които той вероятно е вземал от жертвите си. Може и тях да видите.
Винс погледна часовника си и каза:
— Ще взема първия самолет утре сутринта от Филаделфия или от Атлантик Сити. Ще ми обясните ли как да стигна до управлението?
Ванда се изправи и тръгна към телефона, неспособна да прикрие любопитството си. Винс даде знак с ръка и тя му донесе лист и молив. Докато Еванс обясняваше, Винс записа каквото го интересуваше.
— Тук утре ще има много адвокати — продължи капитан Еванс, сякаш обещаваше радостно събиране на випуск. — Ще ви очакваме с нетърпение.
— Благодаря — каза Винс. Затвори телефона и намери номера на Рон Ленард. — Трябва да проведа още един разговор — каза той.
— Какво има? — попита тревожно Ванда. — За Гари ли е?
Докато набираше номера на Рон, Винс разсеяно каза:
— Не, не е за него.
Рон Ленард вдигна телефона си.
— Рон, Винс Мур е — каза мрачно Винс. — Току-що говорих с щатската полиция на Охайо. Случаят Рийд започва да се разплита.