— Лаура Рийд? — попита той.
Кръвта на Лаура се смрази. Търнър, помисли си тя, но не го поправи.
Иън остави платната и вдигна глава.
— Синът ми добре ли е? — попита умолително Лаура.
— Не знам нищо за сина ви — отговори полицаят. — Окръжният прокурор Джаксън иска да говори с вас и със съпруга ви в съда. Това той ли е?
Иън приключи с мачтата и слезе уверено на кея. Двамата с Лаура се спогледаха.
— Да — каза Лаура. Облекчението, че на Майкъл нищо му няма, внезапно премина в раздразнение. Все същото — още въпроси и нахлуване в крехкия им интимен свят. — Какво толкова важно се е случило, че трябва да ходим в съда посред нощ?
Полицаят се усмихна, но усмивката му не предвещаваше нищо добро. Беше злобна.
— Май са намерили убиеца на мистър Джеймс Рийд — каза той.
За миг сърцето й замря. Светът замря. И в следващия момент, когато всичко отново се раздвижи, тя изпита едновременно гняв, благодарност и облекчение.
— О, слава богу! Кой е той?
Полицаят поклати глава.
— Ще трябва да дойдете в участъка.
— Иън, чу ли? — извика тя. — Хайде, побързай!
— На ваше място нямаше толкова да бързам — каза полицаят.
Лаура не го чу. Тя вече тичаше към колата.
Глава 28
Пред сградата на окръжния съд, където беше кабинетът на окръжния прокурор, имаше група журналисти и фотографи. На улицата се бяха струпали телевизионни коли, а оператори с видеокамери се блъскаха, опитвайки се да заемат по-добра позиция. Един полицай ги държеше на разстояние и не ги пускаше да влязат вътре. Лаура и Иън слязоха от черно-бялата полицейска кола и се озоваха сред хаоса от светкавици и въпроси.
— Не знам — повтаряше Лаура, докато полицаят им проправяше път. — Моля ви, още нищо не знам.
Влязоха в сградата и спряха пред остъклената преграда, зад която седеше човекът от охраната. Той беше едър чернокож мъж. Беше въоръжен и говореше по телефона.
— Ей, Марти — извика полицаят, — пусни ни да влезем.
Марти им даде знак, че трябва да изчакат. Докато говореше по телефона, той ги огледа през преградата и вдигна вежди.
Вратата се отвори и във фоайето се появиха Сидни и Долорес, следвани от двама полицаи.
— Сидни, Долорес! — извика изненадано Лаура. — Какво става?
Лаура се изуми, като видя колко се е смалила Долорес. Не се бяха срещали лице в лице от погребението. Оттогава Долорес показваше ясно чувствата и подозренията си, като напълно избягваше Лаура. Сега обаче по всичко личеше, че убиецът на Джими е открит. Лаура беше готова да прости и да забрави. За всички щеше да бъде голямо облекчение, ако най-накрая можеха да намерят душевен покой.
Но когато се обърна и видя Лаура, очите на Долорес се изпълниха не с облекчение, а с омраза.
— Ти — изсъска Долорес. — Ти, зла вещице такава.
— Внимавай какво говориш на жена ми — извика ядосано Иън.
— Долорес — извика стреснато Лаура, — полицаят каза, че са намерили мъжа…
— Твоя убиец — каза Долорес. — Твоя наемен убиец.
— Какво? — Лаура усети, че краката й се подкосяват и Иън бързо протегна ръка да я хване.
— Не се прави на невинна. Господи, как е възможно да има толкова злина у теб? Това няма да ти се размине. Помни ми думите. Ще си получиш заслуженото!
— Наемен убиец? — повтори Лаура.
При тези думи Долорес се хвърли към нея и я удари през лицето. Сидни и един от полицаите се спуснаха да задържат Долорес.
Лаура извика от изненада и от болка. Вратата рязко се отвори и отвътре излезе Рон Ленард.
— Нека да ти кажа нещо — извика Долорес. — Може да си мислиш, че ти се е разминало, но Бог ти обръща гръб. Смятала си, че този човек просто ще изчезне вдън земя и за известно време си имала късмет. Но го откриха. А ти си следващата. Те ще открият доказателствата. И когато ги открият, аз няма да се успокоя, докато не отидеш на електрическия стол. А той с тебе — посочи тя Иън.
— Ти си луда — каза Лаура.
— И още нещо. Няма да ти оставя внука си. Няма значение колко ще продължи всичко това, но аз ще го взема. Няма да отглеждаш детето на сина ми, след като си убила моя Джими.