— Направила съм кафе — каза Долорес. — Защо не седнете?
— По-добре да не сядаме, мамо — отвърна Джими. — Утре трябва да ставаме рано, нали разбираш.
— Добре, добре — каза Долорес.
Джими докосна Лаура по ръката.
— Ще отида да го взема.
— Аз ще му събера нещата — добави Долорес и тръгна след сина си. — Няма да се оправиш в тъмното.
Лаура седна срещу Сидни. Знаеше, че Джими все още гледа на него като на някакъв натрапник в семейството. Също както Долорес гледаше на нея. Заради това чувстваше, че нещо я свързва със Сидни. Не познаваше толкова кротък, толкова добродушен човек. Понякога се възхищаваше на постижението му да спечели обичта на Долорес. Сигурна беше, че под външността му се крие решителност, която малцина долавяха. Не можеше да си обясни защо изобщо е държал толкова много да спечели Долорес. Е, това не е съвсем справедливо. Долорес беше напориста и много енергична жена. Тя обичаше мъжете в живота си със страстна преданост. Можеше да се лиши единствено от снаха си.
— Когато си играя с твоя син на пода, се чувствам двадесет години по-млад — каза Сидни.
— Защото кипи от енергия — отвърна усмихнато Лаура.
— Така е, а като си отиде, се чувствам двадесет години по-стар, отколкото съм.
Лаура се засмя.
— И знаеш ли, вече чете доста добре. Тази вечер ми помагаше, докато му четях приказка, преди да заспи. Днешните деца отрано се научават да четат.
— О, да — отговори Лаура. — Знаят азбуката, преди да тръгнат на училище.
— Страхотно дете е.
— И много те обича — добави искрено Лаура.
— И аз го обичам — каза Сидни.
Лаура за миг съжали, че не може да говори със свекърва си така спокойно, както говореше със Сидни. Всеки разговор с Долорес приличаше на боксов мач.
Тя се изправи, щом Джими влезе в стаята с петгодишния им син, който продължаваше да спи на рамото му. Червената бейзболна шапка на Майкъл, която Джими му беше купил на един мач миналото лято, стоеше килната върху меката му кестенява коса. Лаура пристъпи към мъжа си и прокара пръст по зачервената пълничка буза на Майкъл. И се намръщи. Стори й се, че е топъл, но реши да замълчи.
Протегна ръка и взе раничката с патока Доналд, която Долорес държеше.
— Благодаря ти, че го гледа тази вечер, Долорес — каза тя.
— Глупости. Нали ми е внук? Ако можеше, всяка вечер щях да го гледам. Жалко само, че нямам още трима такива като него.
Лаура обърна гръб на познатия рефрен, в който долавяше обвинение, и каза:
— Лека нощ, Сид.
Джими се наведе и целуна майка си по бузата.
— Започни Новата година както трябва. Обръсни тази брада, чуваш ли? — каза Долорес. — Приличаш на скитник с нея.
Джими се засмя.
Лаура отвори вратата и излезе в коридора.
Глава 3
Докато Джими си вземаше душ, Лаура отвори гардероба, за да намери нещо по-прозрачно и дантелесто. През зимата обикновено спеше с памучна нощница. Ветровитата стара селска къща, която купиха, когато се преместиха в Кейп Крисчън, е била някога лятна вила. Макар че сега беше пригодена за живеене през зимата, тя просто не беше строена така, че да задържа топлина. Имаше много прозорци и остъклени врати, които дрънчаха от вятъра. Но Лаура обичаше тази къща. Смяташе, че двамата с Джими са постъпили правилно, влагайки нейното скромно наследство в единственото материално нещо, за което беше мечтала от дете — собствен дом.
Лаура напипа копринената черна нощница, която Джими й подари след раждането на Майкъл, когато вече можеше да влиза в дрехите си. Спомни си, че когато й я подари, двамата се пошегуваха, че ако използва тази нощница, много скоро пак ще забременее. Нещата обаче не се развиха така. Лекарите казваха, че няма медицински проблем. Съветите им не помагаха. Може би прекалено много се стараете, бе казал грубо един от тях. Той обаче не можа да отговори на въпроса как човек да не се старае да получи нещо, което иска с цялото си сърце. На всички, които питаха, а те бяха много, просто казваха, че се надяват, че ще имат още деца. Долорес обаче така и не можа да повярва. Миналата година в Деня на благодарността Лаура влезе в кухнята и чу как Долорес казва на своя роднина: „Първия път веднага забременя, ама нали тогава искаше да впримчи сина ми да се ожени за нея“.