Тя разбра по тона му, че той не иска да обсъжда този въпрос. И се подразни от начина, по който той отхвърли нейните тревоги, макар че знаеше какво има предвид. За момента Долорес нямаше основания да прави каквото и да било.
А и как да му се сърдя, че проявява нетърпение, укори се тя. Той изобщо не е допускал, че ще се случи такова нещо, когато поиска да се оженим. А при създалите се обстоятелства проявява голямо разбиране. Тя се загледа в чашата с вино и усети във всяко мускулче умората след напрежението при разпита, след шока от новите разкрития. Известно време и двамата мълчаха.
Накрая Иън отпи от виното и каза:
— Ще наема друг адвокат.
— Друг адвокат? — попита изненадано тя. — Защо? Винаги Ричард е движел нещата.
— Първо, става дума за углавно престъпление, а той, както изглежда, няма никакъв опит в тази област.
— Сигурно е така — каза с въздишка Лаура.
— Второ, нямам му доверие. Не ми е симпатичен и му нямам доверие.
— Защо не ти е симпатичен? — Тя беше изненадана от реакцията му.
— Не знам. Наречи го интуиция — каза раздразнено той.
— Това не е основателна причина — отвърна тя. — Но щом така мислиш…
— Мисля, че имаме нужда от първокласен специалист по наказателно право. Чувал съм за такъв адвокат от Филаделфия, казва се Къртис Станхоуп.
— Но защо ни трябва първокласен специалист, след като не сме извършили нищо нередно? След като няма какво да крием…
— Лаура, сега не е моментът да си губим времето с някакъв провинциален глупак.
Тя обаче продължи да следва нишката на собствените си мисли.
— Освен, ако не смяташ, че аз съм го убила? Така ли мислиш?
— Не, не ставай смешна. — Той се отпусна тежко в креслото. — Лаура, знаеш ли колко много невинни хора стават жертва на фалшиви обвинения. Искам на всяка цена да се предпазим от това.
— Не те обвинявам, че искаш такова нещо — каза тихо тя. — И ти си човек. Всички смятат, че аз съм убила Джими. Ти още колко време ще продължаваш да ми вярваш?
— Въпросът изобщо не е в това — каза той. — Аз обвинявам себе си.
— Себе си? Как може да обвиняваш себе си?
Иън прокара ръка през тъмната си мокра коса и отбягна погледа й.
— Защото… грешката е моя. Аз се появих и настоях да се омъжиш за мен. Ако не се беше омъжила за мен, нямаше да те подозират. Нямаше да се отнасят с нас по този начин.
— Винаги подозират първо семейството — сви рамене Лаура.
— Разбира се, но една вдовица, която се омъжва толкова бързо… Естествено ще си мислят, че… трябваше да изчакам… да бъда по-търпелив… не знам какво съм си въобразявал.
Лаура отпи от виното. Това, което той казваше, беше вярно, разбира се.
— Но как можехме да знаем, че това ще се случи? Направихме го, защото сме невинни. И ти не си ме принудил да се оженим. Аз исках да… — Гласът й секна.
— Няма да им позволя да ти направят нещо. Кълна се — каза той. — Ще те защитавам, каквото и да стане. Не съм преживял толкова много неща, за да те изгубя сега. Веднъж вече загубих всичко. Няма пак да го загубя.
Решимостта му я развълнува и в същото време я уплаши.
— Не говори така. Плашиш ме.
Той отиде при нея, седна и я притисна в прегръдките си.
— Извинявай — промълви той, целувайки я по косата. — Не се тревожи. Ще се погрижа за всичко. Обещавам. Всичко ще се оправи.
Лаура затвори очи и се опита да му повярва. Но освен страховете за полицията, за Майкъл, за това какво Иън може би си мисли, един друг надигащ се въпрос я измъчваше. Един въпрос, който не искаше да изрече на глас пред Иън. Кой е наел Хърман Пауел? Кой го е наел да убие Джими?
Тя винаги мислеше, че Джими е станал жертва на случайно убийство, на обир, който не е протекъл по запланувания начин. Независимо какво смяташе полицията, тя беше убедена, че той е убит от непознат човек, от неизвестен нападател. Но сега всичко се беше променило. Вярно, че куршумът бе изстрелян от непознат, но Джими беше убит от човек, когото познаваше. Когото тя познаваше. При тази мисъл Лаура потрепери. Иън усети потръпването и още по-силно я прегърна.
Канди Уолш се изправи в леглото, разтърка очи и погледна часовника. После изгледа гневно мъжа си.
— Защо си подсвиркваш по това време на нощта? Голяма досада си, Ричард. — Тя обърна възглавницата си и се опита отново да се намести на нея.