— Нали той се разпорежда с парите на мисис Рийд? — попита Рон. — Може да е искал да разиграе милиона от застраховката на Рийд.
Окръжният прокурор Джаксън сви рамене и си записа нещо в бележника.
— Ще проверим това. А какво става с изчезналия мъж? С Юрик? — попита окръжният прокурор. — Били са много близки. Като братя, разправят някои хора. А между братя, както е известно, може да има и много лоши чувства. Искам да кажа, че първоначално ние го отхвърлихме като заподозрян, защото е в инвалидна количка. Но сега, след като се установи, че е имало наемен убиец…
— Както знаете — въздъхна Винс, — Гари Юрик изчезна, напусна града, без да каже нито дума никому. Майка му твърди, че бил силно разстроен от женитбата на Лаура Рийд. Страхува се, че той може да се самоубие.
Рон изсумтя.
— Сигурно се е разкарал от майка си. Разбрах, че била много зла жена.
— Тази сутрин получихме информация къде се намира — каза мрачно Винс. — Един собственик на оръжеен магазин в Бостън проверява дали не е криминално проявен. Справката излезе на нашия компютър. Веднага изпратих човек да провери адреса, който е дал.
— Значи майката може да се окаже права — каза Рон.
Тримата мъже замълчаха, обмисляйки тази възможност.
— Всъщност Ванда Юрик ми каза нещо странно — призна Винс. — Тя обвинява Джеймс Рийд за катастрофата, в която пострада синът й, макар че Рийд няма никаква вина. Възможно ли е тя да е искала да си отмъсти?
— Винс — обърна се към него Рон, — тази катастрофа е станала преди четиринайсет години, нали? Обикновено хората не чакат толкова дълго, за да си отмъстят. Отмъщението най-често е престъпление, извършено под влияние на силна емоция. Прав ли съм?
— Така е — въздъхна Винс.
— Като говорим за силни емоции — започна Рон и описа полукръг с чашата си за кафе, — ако Гари Юрик е толкова влюбен в съпругата на Джими Рийд, че новината за повторната й женитба го е тласнала към самоубийство, може би точно той е решил да ликвидира Джими Рийд.
— Възможно е — сви рамене Клайд Джаксън. — Ако е смятал, че може да бъде с нея, стига Джеймс Рийд да не стои на пътя му. Но изведнъж тя се омъжва за друг. Затова той си купува пистолет и бум-бум…
— И отнася отговора в гроба си — каза Рон.
— Интересен сценарий — каза окръжният прокурор, — но първо, нямаме никаква основателна причина да мислим, че Гари Юрик възнамерява да използва това оръжие срещу себе си и второ, ако погледнем реалистично, и тримата знаем, че подозренията ни са насочени към новобрачната двойка.
— Точно така — каза мрачно Рон. — Колко жалко, че Пауел няма списък на клиентите си.
Тримата мъже мълчаливо претегляха възможностите. Винс наруши мълчанието, като започна да разсъждава гласно:
— Възможно ли е Търнър да го е направил, без тя да знае?
Те го изгледаха недоумяващо.
— Не, изслушайте ме — настоя той. — Искам да кажа, че те признават, че са се познавали много отдавна, нали така? Ами ако Търнър е бил обсебен от нея и е смятал, че трябва само той да я притежава? Има такива хора.
— Искаш да кажеш, че през всичките тези години той не е мислил за нея и след това тя изведнъж се превръща за него в нещо като идея фикс? — попита Рон.
— Знам, че звучи странно — призна Винс.
Клайд Джаксън разпери големите си ръце на бюрото и попита:
— Как става така, че един мъж изведнъж се оказва обсебен от едно момиче, което е познавал в началното училище?
Рон почука по зъбите си с един молив.
— Той действително е разправял, че я познава. Казал го е на онова момиченце в Барбадос. На мене ми наговори разни глупости за това как можеш да опознаеш един автор по неговите книги, но детето беше съвсем категорично.
— Значи, искаш да кажеш, че след като съпругата му е починала, той е решил да убие Джеймс Рийд? — попита Клайд.
Винс погледна въпросително.
— Може би първо се е отървал от жена си. Искам да кажа, че който е способен да наеме убиец, е способен на всичко. Не е ли така?
— Това е доста пресилено — каза Клайд.
— Не знам. Просто мисля на глас — каза Винс.
— Известно ли е всичко, което трябва да знаем, за пожара, в който е загинала първата му съпруга? — попита Клайд Джаксън.
— Има някои неща, които ме смущават — призна Рон.