— Например? — попита Винс.
— Ами брат му е пожарникар — сви рамене Рон. — А това означава, че Търнър лесно би могъл да разбере как точно е действал серийният подпалвач.
— Престъпление по подражание — каза Винс.
Рон кимна и продължи:
— Братът отрича някога да е разговарял с него на тази тема. Но той се чувства много задължен на Търнър. За нищо на света няма да си признае, ако има нещо такова. Въпросът е, че всички знаят колко много Търнър е обичал сина си и как никога не би му причинил нищо лошо. Но… синът му е трябвало да бъде на мач същата вечер, когато става пожарът. Той не е знаел, че жена му е задържала детето вкъщи.
— Виж ти — възкликна Винс.
— Това нищо не доказва — каза рязко Клайд Джаксън. — Вижте какво, не ме интересува той ли го е направил, тя ли го е направила или двамата заедно — нужно ми е доказателство за това кой е платил на Хърман Пауел. Или свидетел. Някой, който ги е видял заедно преди Джими Рийд да умре. Без да разполагаме с едно от тези две неща, може да си седим тук и да размишляваме до златната им сватба.
— Правилно — каза смутено Винс.
— Рон, искам да провериш банковите сметки на Търнър. Притисни банките да ти дадат пълен отчет за изтеглени суми. Същото и за нейните сметки. И трябва да изпратим някой да разбере нещо за този адвокат. Все отнякъде ще изскочи нещо… — Клайд Джаксън се изправи на стола си. — Господа, имаме да вършим много работа. Винс, с колко души разполагаш?
— С пет, на разположение през цялото време.
— Добре, вземи от моите хора колкото ти трябват. Провери старите телефонни записи. Разпитай по всички хотели, мотели или приюти за бездомници, където би могло да са отсядали, когато не са били в града. Имаш ли сведения някой от двамата да е пътувал по работа или да е ходил да се забавлява някъде извън града?
Рон кимна.
— Ами, да започваме тогава — каза Клайд. — Тази история с Пауел дава някаква надежда за изясняване на случая. Но няма време. От ФБР ми съобщиха тази сутрин, че вече действат в Мичиган и Охайо. Аз искам този случай да се разследва на местна почва, ако можем. Но ни трябват отговори на някои въпроси и то бързо. Затова да действаме. Сега ме извинете, господа, но ме чакат в съдебната зала.
Глава 31
Арън Келерман се настани на една празна пейка, отвори кафявата книжна торбичка с обяда си и вдигна с облекчение глава към лекия ветрец, поглеждайки синьото небе и носещите се по него облаци. Припомни си какво бе казал Хенри Джеймс — „летен следобед“ са двете най-красиви думи. Съвсем вярно за днешния ден, каза си Арън. Хубаво е човек да излезе за малко от болницата и да постои на чист въздух. Той работеше като фелдшер в юношеското психиатрично отделение на една скъпа частна болница на Бийкън Хил. Обичаше децата, макар че някои от тях бяха много шантави. Работата му обаче беше изтощителна и той имаше нужда от почивка. При хубаво време винаги отиваше да обядва в парка. Докато вадеше обяда си от торбичката, седнал на пейката, той се огледа и видя, че мъжът в инвалидната количка е още там.
Арън бе забелязал мъжа в инвалидната количка преди една седмица. Всеки ден седеше до едно и също дърво срещу група продавачи, които предлагаха обици и балсами на алеята отсреща. Седеше там, сякаш бе пуснал корени. Винаги носеше скицник, но през повечето време не го използваше. С тази посивяла коса и бледа кожа имаше вид на художник. Седеше главно на сянка. Като че ли не ядеше и не пиеше нищо, нито говореше с някого. Тайнствен и тъжен, той сякаш наблюдаваше от друга планета. Арън си даде сметка, че се чуди какво му е на този човек.
Вероятно опитът му като фелдшер го караше да се тревожи за него. Работата с децата в отделението го бе научила да долавя предупредителните знаци: празния поглед, безразличието, факта, че човекът не забелязва прекрасния ден. Арън хапна още малко от спагетите и салатата и отпи от ябълковия сок. Защо не си гледаш работата, укори се сам той. Не ти ли стигат проблемите в болницата? Опита се да не обръща внимание на мъжа и насочи погледа си към хората, които се возеха на лодки, но нищо не помагаше. От дете не понасяше да гледа как някой страда. Баща му, чието умение като пластичен хирург му беше донесло слава, тълкуваше това като знак, че синът му ще го наследи в лекарската професия. Той обаче познаваше твърде малко сина си и се ужаси, когато Арън стана фелдшер. Мащехата на Арън беше напълно безразлична по какъв път ще тръгне той, стига да е извън нейното полезрение.