Гари въздъхна и тревожно се огледа. Надяваше се, че ще може да стигне до онзи магазин. Беше попаднал случайно на него, а изобщо не познаваше тукашните улици. Опита се да си спомни завоите, забележителностите, край които бе минал. Оказа се, че не е лесно. Не беше обръщал внимание къде се движи. Всъщност, помисли си той, докато се провираше по натоварените улици към бедния квартал в Южен Бостън, не е чак толкова страшно, колкото би могло да бъде. В края на краищата нямаше какво да губи.
Изпълнен с нелепо чувство за победа, Гари позна съмнителната уличка, която търсеше. На единия ъгъл имаше сграда със сива тухлена фасада и надпис, който гласеше „Осребряване на чекове“. На другия ъгъл имаше бар, а срещу него — ресторант за бързо хранене. Гари паркира колата и се смъкна на тротоара. Заобиколи една празна бирена бутилка и мина с количката през смачкани пергаментови хартии, по които все още имаше полепнало сирене от пица, и захвърлени на тротоара угарки. Спря пред магазина и загледа мръсната витрина с изложената сбирщина от стоки. Тя приличаше по-скоро на нечий таван, отколкото на търговска витрина. Магазинът предлагаше стари градински инструменти, домакински уреди и дори детски играчки.
Гари влезе в магазина и стигна по затрупаната със стоки пътека до остъклената витрина, съдържаща най-ценната стока на магазина — голям асортимент от пистолети и пушки. Собственикът на магазина, мъж с посивяла коса и шапка от вестник на главата, който гледаше някаква сапунена опера на купения на старо телевизор, вдигна очи и веднага го позна.
— Надявам се, че сте направили проверката — каза без заобикалки Гари.
— О, да — отвърна любезно мъжът. — Няма проблем. Досието ви е чисто. Изчакайте малко. Сега ще се върна. Ще ви донеса пистолета.
Гари търпеливо зачака. Нямаше защо да бърза.
Глава 32
Винс се върна в кабинета си, където намери Рон Ленард, седнал на стола му със затворени очи, качил краката си на бюрото.
— Чувствай се у дома, следователю — каза многозначително Винс.
Рон отвори очи и свали краката си на пода, усмихвайки се неловко.
— Извинявай — каза той. — Очите ми трябваше да починат. Цял ден съм проверявал финансови отчети — сметките на Лаура и Джеймс Рийд, факсовете, които банката на Търнър изпрати от Кънектикът.
Винс му даде знак да не става. Трябваше да провери картотеката си и да върне на място една папка.
— Откри ли нещо?
— Засега не — отговори Рон. — Макар че онова, което търся, сигурно е добре скрито. Не съм очаквал, че ще намеря чек на името на Хърман Пауел в общата сметка на съпрузите Рийд. Колкото до Търнър, ликвидирал е всичко, преди да замине за Карибите. След това се е разплащал само в брой.
Винс разсеяно кимна.
— А при теб има ли нещо ново? — попита Рон.
— Току-що ми се обади Боби Маккандълс — каза намръщено Винс, — когото изпратих в Бостън да търси Гари Юрик. Оказва се, че Юрик е купил пистолета, но адресът, който е дал на продавача, е фалшив.
— Майка му е права — сви вежди Рон. — Той е намислил нещо…
— Знам — каза Винс. — Моят човек обаче не познава Бостън. Няма да може да открие Юрик в непознат град. Все едно че земята се е отворила и го е погълнала.
— Какво ще правиш? — попита Рон.
— Какво мога да направя? Казах на Боби да алармира местната полиция и да се връща.
Рон разбиращо кимна. Телефонът на бюрото на Винс иззвъня.
— Ще се обадиш ли? — помоли той Рон. — Ако е Ванда Юрик, кажи й, че ме няма.
Рон вдигна слушалката и зададе няколко въпроса. После се обърна към Винс, закрил слушалката с ръка.
— Обажда се Доминик Ванезе. Държи голям ресторант в Атлантик Сити.
— Братът на Мари? Това не е ли мафиотско свърталище? — попита Винс. — Какво иска?
— Иска да говори с теб — сви рамене Рон. — Казва, че има важна информация за случая Рийд.
— Един по един започват да излизат на светло — каза Винс и предпазливо посегна към телефона.
Влезеше ли човек в „Стела ди Маре“, ресторанта на Доминик Ванезе, сякаш потъваше в тъмна пулсираща утроба. Стените бяха боядисани в наситено и лъскаво виненочервено, килимът беше в по-ярки краски — кървавочервено. Тапицираните в гладка кафява кожа пейки и сепарета, къпещи се в светлината на свещи, поставени в тъмночервени стъклени свещници, също излъчваха алено сияние.