„Стела ди Маре“ беше един от най-известните ресторанти на плажната ивица на Атлантик Сити. И един от малкото, който не бе станал жертва на игралните домове. Доминик Ванезе имаше много влиятелни приятели, които години наред се наслаждаваха на неговата кухня. И когато дойде моментът, те, както и Доминик, не бяха склонни този забележителен ресторант да бъде погълнат от новите чудовища, появили се край морето. Те се погрижиха „Стела ди Маре“ да остане на мястото си. Атлантик Сити беше от онези градове, където хората ценят приятелството и лоялността. За тях парите не са единственото нещо.
Винс и Рон застанаха на входа, рамкиран от тъмната брокатена завеса с ресни, и надникнаха в полутъмното помещение.
— Онзи там не е ли Джани ди Марко? — попита Рон, назовавайки по име една известна мафиотска личност.
Винс присви очи към дъното на ресторанта и кимна:
— Той е.
Джани ди Марко, около шейсетгодишен внушителен мъж с посивяла коса, пременен с костюм „Армани“, седеше в едно сепаре в най-отдалечения ъгъл на ресторанта и се хранеше елегантно от малка чиния. Един по-млад мъж, облечен във виолетово-черна лъскава грейка, седеше до него и отчупваше парчета препечен хляб от кошничката пред себе си.
Някъде отдалеч се носеше натрапчивата музика от прелюдията към „Кавалерия Рустикана“. Доминик Ванезе, както винаги в тъмносин костюм и колосана бяла риза, се приближи към двамата мъже във фоайето.
— Имате ли резервация? — попита той.
Винс и Мур отместиха очи от гангстерите и насочиха вниманието си към дребния плешив мъж, застанал пред тях.
— Полицейски началник Мур — каза Винс. — А това е следовател Ленард от окръжната прокуратура в Кейп Крисчън.
Гладкото лице на влезлия в средна възраст Доминик Ванезе изобщо не трепна от изненада. Част от успеха си дължеше на своята дискретност. Известни хора често си уреждаха делови срещи в ресторанта му. Неговата единствена грижа беше те да бъдат добре нахранени. Като даде знак на Винс и Рон да го последват, Доминик ги поведе през лабиринта от маси към дъното на помещението. Рон успя да забележи розовите отблясъци на ленени покривки, жени със сложни прически в компанията на елегантни мъже на средна възраст, диаманти, които проблясваха, когато лъскави сребърни прибори и чаши с тъмно вино се поднасяха към жадни устни.
Когато минаха край масата му, Джани ди Марко вдигна поглед към собственика.
— Отлично, както винаги.
— Grazie — усмихна се Доминик. — Насам — каза той спокойно на Винс и Рон и ги поведе към една врата в дъното. Отвори вратата и ги покани в кабинета си.
Рон се сдържа да не се огледа. Кабинетът на Ванезе беше с размерите на всекидневна, каквито имаха повечето къщи, в които Рон бе влизал, но много по-богато мебелиран. Подът бе покрит с персийски килим, а креслата и канапетата бяха тапицирани с мека черна кожа. В единия край на стаята имаше камина с мраморен плот, съвсем чиста, сякаш никога не бе използвана. По стените висяха снимки в рамки на Доминик Ванезе с някои от известните му клиенти — Доналд Тръмп, Дон Кинг, Чарлс Баркли, дори самия Франк Синатра.
Ванезе им даде знак да седнат. Винс и Рон се настаниха на широкото кожено канапе. Пред тях на покритата със стъкло масичка имаше сребърен поднос с няколко кристални гарафи с питиета и чаши. Винс забеляза, че образцовият Ванезе не им предлага питие. Беше сигурен, че пропускът е съзнателен, а не от разсеяност. И дума не можеше да става за приятелска среща. Домакинът изчака началникът на полицията да заговори.
— Мистър Ванезе, двамата със следователя Ленард разследваме този случай — започна Винс. — Нали ви е известно, че ако информацията, която имате, е важна, ще трябва да дадете показания под клетва пред окръжния прокурор и ние можем да ви привлечем като свидетел. — Ванезе махна с ръка, сякаш това нямаше значение. — Казахте по телефона, че имате някаква информация по случая Рийд.
Доминик Ванезе кимна, загледан във вратата на кабинета си.
— Точно така — каза той. — За Рийд. И за наемния убиец…
Винс усети, че косъмчетата на врата му настръхнаха и седна на крайчеца на мекото канапе.
— Какво по-точно? — попита спокойно той.
— Мисля, че знам кой е наел убиеца — каза Ванезе.