Винс вдигна вежди.
— Това не е дело на някой местен талант, нали ви е ясно?
За първи път Ванезе се обърна и го изгледа — погледът му издаваше презрение.
— Искате ли да знаете, или не? — попита той.
— Да. Разбира се — отговори Винс. — Моля, продължавайте.
— Гледах новините онази вечер. И я познах.
— Кого?
— Съпругата.
Винс погледна Рон, който видимо пребледня при думите на Ванезе.
— Може да е идвала във вашия ресторант — каза внимателно Винс.
— Нямам предвид това — отговори рязко Ванезе.
— А какво имате предвид?
— Преди известно време… мисля, че беше миналото лято… тя дойде при мен в ресторанта.
Винс го наблюдаваше подозрително.
Ванезе се намръщи, сякаш се опитваше да си припомни.
— Каза, че иска да говори с мен. Трябвало й някаква информация и смятала, че аз мога да помогна. Каза, че била чувала разни неща за моя ресторант. — Ванезе погледна Винс и Рон. — Разбирате какво искам да кажа. Всички знаят, че сред клиентите, които обслужвам, има такива, които… нека да кажем… се ползват с лоша слава.
Винс не си направи труд да отговори.
— Така или иначе, тя беше чувала за мистър Ди Марко и за няколко други мои редовни клиенти и си беше направила заключението.
Рон потисна раздразнението си. Винс му отправи предупредителен поглед.
— Продължавайте — каза Винс.
Ванезе го погледна в очите и продължи без повече заобикалки:
— Тя каза, че иска да уреди едно убийство. Иска да знае мога ли да кажа кого да наеме за тази работа.
Винс усети, че сърцето му се разтупа. Това е, каза си той. Това е пробивът, който се надявахме да направим.
— И? — попита той.
— Това е — каза Ванезе. — Казах, че информацията й не е вярна, че не разбирам нищо от такива работи. И тя си отиде.
Винс и Рон останаха безмълвни.
— Мисля, че си е намерила човек, който й е помогнал — каза Доминик Ванезе и се облегна на стола си.
— Измисляте ли си всичко това, мистър Ванезе? — попита рязко Рон.
Доминик Ванезе го погледна така, сякаш Рон беше хлебарка, току-що появила се в безукорно чистия му будоар.
— Защо трябва да си измислям?
— Не знам — отговори искрено Рон. — Нали съзнавате, че информацията, която току-що ни дадохте, уличава мисис Рийд.
— Съобщавам ви само какво ме попита тя — каза упорито Ванезе.
— Защо чак сега? — попита Винс. — Джеймс Рийд беше убит преди месеци. Ако сте знаели всичко това, защо не ни се обадихте веднага?
— Аз съм бизнесмен. Имам голям ресторант. Не си губя времето да мисля за престъпления. Някакъв човек бил убит от крадец в Кейп Крисчън… голяма работа. Проверявам дали алармената ми система е в ред и забравям за случая.
— Същият този човек е бил женен за жената, която е търсила наемен убиец.
— Тя не ми каза името си, следователю — каза студено Ванезе на Рон. — Никога преди това не я бях виждал. Как можех да знам, че застреляният мъж е бил неин съпруг? И през ум не ми мина. Изобщо не мислех за това.
Винс сви рамене, сякаш да покаже, че в думите му има логика. Ванезе се възползва от този момент и преглътна яда си.
— След това, онази вечер, гледам новините — Холи Броуди на пети канал — аз я харесвам — и чувам, че онзи мъж бил застрелян от наемен убиец и не щеш ли, виждам същата жена да слиза от колата и да влиза в съда. И си я спомних. Красива жена, лесно се разпознава с тази сребърна коса и големи тъжни очи. Казах си, значи е отишла и го е направила.
— Добре, видяхте я по телевизията и я познахте. И си я спомнихте — каза нетърпеливо Рон. — Кое ви накара да ни се обадите? Не си направихте труда да ни потърсите, когато тя е дошла при вас да търси наемен убиец. Длъжен сте бил да ни съобщите какво съдействие е искала от вас.
— Не знаех дали говори сериозно. Реших, че няма защо да й вярвам. Може да е луда, откъде да знам. Всеки ден се разправям с хора. Тук влизат всякакви луди. Казах, че не мога да й помогна и я помолих да си отиде.
— Какво ви накара сега да се обадите и да ни кажете всичко това? Сигурен съм, че освен тази жена познавате и други хора, които са останали ненаказани за извършени престъпления — каза саркастично Рон.
Доминик Ванезе го изгледа заплашително.
— Много от редовните ми клиенти са от италиански произход като мен и харесват храната, която им предлагам. Но аз не знам нищо за мафията, не знам нищо за бизнеса им. Разбирам от ресторанти. Разбирам от храна, от вина и от красиво наредени маси. За всичко останало съм глух, гледам си само моята работа. Какво вършат другите, си е тяхна работа. А вие или ще се държите с уважение, или ще напуснете заведението ми.