Лаура затвори шумно вратата на гардероба и седна на ръба на леглото. На тази жена не можеше да се угоди. Никога нямаше да прости на Лаура, че е „откраднала“ сина й. Един общ приятел запозна Лаура и Джими в Сан Франциско. Лаура беше начална учителка по рисуване, а Джими беше куратор на един от големите музеи в града. Отначало тя нямаше желание да се запознае с него. Представяше си го като слабоват мъж с папийонка и беше приятно изненадана, когато установи, че той прилича по-скоро на бейзболен защитник, какъвто е бил в колежа, отколкото на специалист по история на изкуството. Общителен и експанзивен, Джими умееше да убеждава ценителите на изкуство да се разделят със своите колекции, поради което гледаха на него като на човек, успешно навлизащ в бизнеса с художествени произведения.
Лаура беше привлечена от неговата сърдечност и самоувереност и отношенията им бързо се задълбочиха. Когато обаче въпреки предпазните мерки тя забременя, Джими изобщо не се поколеба. Той настояваше, че единственото, което трябва да направят, е да се оженят и то колкото се може по-бързо. Лаура не държеше да вдигат пищна сватба. Тя беше единствено дете и две години преди това нейните родители бяха загинали. Нямаше кой да й се радва като булка или да се суети край нея. Тогава си мислеше, че може би майката на Джими ще се засегне, ако я изключат от събитието. Джими обеща, че ще й обясни всичко и няколко седмици по-късно двамата сключиха брак в общината. Много скоро след това обаче Долорес прие обяснението по телефона с гръм и трясък. Джими увери Лаура, че Долорес ще преглътне това. Как можах да го послушам, чудеше се тя сега.
Идеята да дойдат в Кейп Крисчън и да открият художествена галерия беше на Джими. Той отдавна се дразнеше от големия бизнес в изкуството и когато Майкъл навърши три години, на Джими вече му беше дотегнало да живее в големия град и да се чувства откъснат от жена си и от детето си заради все по-големите служебни ангажименти. Каза на Лаура, че иска сам да си е началник, да отгледа сина си в малък град и да се посвети на откриването на художници. Тревожеше се как ще реагира тя, но Лаура прие идеята с ентусиазъм. Беше ходила в Кейп Крисчън една Коледа, за да види Майкъл баба си и дядо си и тогава градчето й беше харесало много. Долорес се държа ледено с нея, но това изглежда беше най-добрият начин да излекува старите си рани. Опиянена от собственото си щастие, Лаура наивно смяташе, че свекърва й ще бъде доволна и всичко ще бъде простено. Но не се получи така.
Сега, като се замислеше, Лаура разбираше защо Долорес е реагирала така. Всяка майка щеше да се разстрои, ако нейният син се ожени, има дете и реши да захвърли кариерата си, без изобщо да я попита за мнението й. По-лесно е да обвиниш за всичко това съпругата, отколкото да си признаеш, че синът ти е избрал нов живот, без да е получил твоето одобрение или дори без изобщо да те е информирал. Така че независимо от приказките на Джими, Долорес си оставаше убедена, че Лаура е забременяла, за да накара Джими да се ожени за нея и след това се е заела да провали кариерата му.
Ох, няма да мисля за нея, каза си Лаура. Ще ми се развали настроението. Съблече си дрехите и прекара хлъзгавата нощница през главата си. Макар че беше настръхнала от студ в стаята, нощницата прилепна приятно към кожата й. Няма никакво значение кой какво казва или мисли. Двамата с Джими постъпиха правилно, направиха правилния избор. Бракът им беше стабилен и щастлив, имаха син, когото обожаваха. Джими беше доволен, че е собственик на галерия и че може да работи на две крачки от дома си. През лятото тримата прекарваха часове наред в галерията, през зимата разполагаха с достатъчно свободно време — седяха сгушени пред камината или се разхождаха на снега. Лаура се радваше на всеки ден, прекаран с мъжа си, имаше дом и семейство, за каквито винаги беше мечтала.
Лаура дръпна завивките и намали светлината на лампата — в стаята притъмня. Мушна се в леглото и щом чу стъпките на Джими в коридора, смъкна тънката презрамка от рамото си. Моят съпруг, каза си тя. Сърцето й преливаше от любов към него.
Джими влезе в стаята, разтривайки гладко избръсната си брадичка.
Лаура рязко се изправи в леглото и втренчи поглед в него.
— Хм-м — промълви той, загледан в нощницата й, и съблече хавлията си. — Я да видим какво има тук?