Лаура погледна Иън, който вдигна вежди.
— Аз ще отворя — извика Майкъл, скочи и се затича към вратата.
— Не тичай с тези пантофи — предупреди го Лаура, но той взе с пързаляне завоя и продължи по коридора.
Лаура стана от канапето и тръгна след него.
— Ще отида да видя кой е — каза тя неспокойно.
— Който и да е, кажи му да си върви — отвърна Иън.
Лаура тръгна към вратата след Майкъл и изведнъж я връхлетяха спомени от предишния живот, спомени за Джими, който винаги се радваше, ако някой ги посетеше, винаги беше готов да седне с всеки на приказки и на чаша бира. Отначало това я смущаваше. Тя не беше научена така. Беше израснала в тих, затворен дом, където гости не бяха желани. Но годините, прекарани с Джими, я промениха. Тя разбираше защо на него му харесваше да живее тук, в родното си старо градче. За Джими животът в големия модерен град беше непълноценен, незадоволителен. А тук той познаваше всеки човек и се радваше на всяка случайна среща. Но без да подозира, един от тези негови приятели е поръчал смъртта му, напомни си тя.
Майкъл отвори вратата, после отскочи назад и хукна с вик към майка си. Лаура се намръщи, като видя началника на полицията Мур и двама униформени полицаи на вратата си.
— Здравейте — каза уморено Лаура.
— Мисис Търнър.
Иън излезе в антрето.
— С какво мога да ви бъда полезна? — попита Лаура.
— Трябва да дойдете с нас.
— Защо? — Лаура стисна Майкъл за раменете.
Винс Мур погледна към Майкъл и каза:
— Мисля, че не е хубаво да обсъждаме това… тук…
— Това не може ли да почака до сутринта? — попита Лаура.
— Страхувам се, че не може. Имам заповед да ви арестувам.
— Какво? — извика Лаура. — За какво?
— За предумишлено убийство на Джеймс Рийд младши — каза Винс.
— О, господи, не можете… — извика Лаура.
— Това е безумие! — изкрещя Иън.
— Трябва да дойдете с нас сега — каза Винс. — Моля ви. Изведете детето оттук.
— Помогнете ми — извика Лаура.
— Махайте се оттук! — извика в същия миг Иън.
— Мамо — изплака Майкъл. — Какво искат тези хора?
Един от полицаите пристъпи напред с белезници и се протегна да хване ръцете на Лаура. Тя усети, че губи всякакъв контрол над света около себе си и осъзна какво става. Щяха да я арестуват. Досега не се страхуваше от това, защото беше невинна. Но те бяха тук, като кошмар, превърнал се в действителност. Майкъл вече пищеше, вкопчил се в краката й.
— Недей така, миличък — взе да го увещава тя. Опита се да се наведе към него, но полицаят се пресегна и я дръпна назад.
— Какво доказателство имате? — попита Иън. — Не можете да нахлувате така в дома на един невинен човек. Съпругата ми е жертва на…
— Имаме свидетел, който обвинява мисис Търнър в убийството на първия й съпруг.
— Това не е възможно — каза Иън.
— Не съм длъжен да ви казвам нищо — отговори Винс. — Все пак ще ви кажа само, че имаме свидетел, който се кълне, че тя е търсила наемен убиец.
Иън се нахвърли върху началника на полицията, но вторият полицай успя да го задържи.
— Това е лъжа! — изкрещя Иън. Лицето му стана пурпурночервено.
— Хайде, мисис Търнър.
— Аз идвам с нея.
— Трябва да останеш с Майкъл — погледна Лаура безпомощно съпруга си.
— Мамо, какво правят тези хора? Не вземайте мама!
— Иън, моля те. — Лаура се опита да надвика детския плач. — Не плачи, миличък. Мама скоро ще се върне — каза тя и усети под мишниците си ръцете, които грубо я изтръгваха от нейното дете, от дома, от съпруга.
— Станала е ужасна грешка — настояваше тя с треперещ глас.
— Хайде да вървим! — извика високо Винс. Не можеше да издържа да гледа повече разплаканото лице на Майкъл.
Тласнаха я напред, по стълбите на верандата към полицейската кола. Вечерта бе завалял дъжд и сега всичко бе мокро. Лаура погледна назад. Майкъл удряше с две ръце по рамката на вратата и плачеше. Иън държеше сина й за раменете със застинало от ужас лице. Лаура усети, че една ръка натиска главата й, а някой я бута на задната седалка на тъмната кола.
Глава 35
Сидни пристъпи предпазливо към жена си, защото не беше сигурен дали не е заспала в креслото. Долорес седеше неподвижно, загърната в плътен халат. Не четеше, нито гледаше телевизия. Но това не означаваше, че спи. Може би просто седеше и гледаше дъжда.