Най-накрая на вратата се почука, той се обърна и отключи. Влезе пълен мъж, около шейсетгодишен, с оредяла русолява коса и бели вежди. Беше облечен с жълто велурено яке и жълто-зелени карирани панталони. Имаше зелена вратовръзка със златни фазани по нея. Кимна любезно на полицая, който излезе и заключи вратата. Ярките одежди на Станхоуп изглеждаха ужасно неподходящи — сякаш някой бе отишъл с червен тоалет на погребение. Сигурно има някаква грешка, помисли си Лаура. Очакваше да види някакъв зализан мъж с костюм на райета.
— Мисис Търнър — каза той високо. — Аз съм Къртис Станхоуп. Вашият съпруг ми се обади тази вечер. Измъкна ме от една благотворителна акция на жена ми.
— Благодаря ви, че дойдохте — каза машинално Лаура.
— О, радвам се, че дойдох, повярвайте ми. Тези вечери са ужасно досадни. Особено напоследък, когато вече никой не пие!
Лаура затвори очи.
— Можете ли да ме измъкнете оттук? — прошепна тя.
Станхоуп отвори една кожена чанта за документи, която беше толкова лъскава, че Лаура видя отразено в нея изтерзаното си лице. Той извади чифт половинки очила и ги закрепи на върха на носа си. След това провери някакви документи.
— Ами, ще направим каквото можем. Говорих с окръжния прокурор и със съпруга ви. Но, естествено, искам да чуя всичко от вас… как вие виждате нещата. Преди това обаче искам да ви съобщя какво ще предприемем стъпка по стъпка. Тази вечер съдът ще гледа вашето дело — първо, обвинението, отправено срещу вас, и второ, освобождаването ви под гаранция.
— Каква ще бъде гаранцията? — попита Лаура. — Няма значение. Не е важно. Иън ще намери по някакъв начин парите.
Станхоуп я изгледа строго над очилата си с жълтеникавокафяви рамки.
— Мисис Търнър, става дума за углавно престъпление. Предумишлено убийство. Трябва да ви предупредя, че е много възможно да не приложат мярка освобождаване под гаранция.
Лаура го изгледа неразбиращо.
— Няма да ме освободят под гаранция?
— Ще пледирам, че не представлявате обществена опасност. Че няма риск да избягате. Но честно казано, характерът на престъплението е против нас. Друг път не сте била арестувана и не са предявявани обвинения срещу вас, нали така?
— Не — отговори Лаура.
— Е, това е хубаво. По-добре щеше да бъде, ако ставаше дума за престъпление в момент на афект. Характерът на престъплението, извършено хладнокръвно и пресметливо, ще настрои зле съдията.
Лаура впи пръсти в ръба на масата, за да не направи онова, което искаше. Да сграбчи мъжа за жълтите велурени ревери и да го разтърси.
— Мистър Станхоуп, въпросът е, че аз не съм извършила това. Искам да кажа, че някой е извършил убийството. Но не съм аз. Аз обичах съпруга си. Изобщо не знам защо ме арестуваха. Просто е невероятно.
Къртис Станхоуп леко въздъхна.
— Току-що разговарях с окръжния прокурор и той ми каза, че имат свидетел — някой си Доминик Ванезе, който твърди, че миналото лято сте се обърнали към него с молба да ви намери наемен убиец.
Лаура се втренчи в него, опитвайки се да разбере какво й казва.
— Това е… това е гнусна лъжа. Изобщо не познавам човек на име Доминик Ванезе.
Станхоуп се вгледа в документите.
— Мистър Ванезе е собственикът на ресторант „Стела ди Марс“ в Атлантик Сити.
— О… — каза Лаура.
— Сега вече името говори ли ви нещо?
— Ами, името ми е познато — сви безпомощно рамене Лаура. — Искам да кажа, че ресторантът е много известен. Веднъж със съпруга ми вечеряхме там. Но не познавам човека, който е собственик на заведението. Защо ще каже такова нещо за мен? Защо му вярват?
— Чакайте, чакайте — каза Станхоуп. — Успокойте се. Окръжният прокурор не е потвърдил обвинението, той просто действа по законния ред. Не може да направи нищо друго, освен да ви арестува.
— Защо? Какво означава това?
— Ами, никой не иска да поеме риска вие да избягате от тукашните съдебни власти. Имали сте намерение да заминете, нали така? — Той не изчака нейния отговор, а продължи: — Смятат, че могат да съберат още доказателства, след като ви арестуват. И още нещо, въпросът със застраховката…
— Казах за това на полицията. Нашият адвокат ни посъветва така.
— Хм-м-м — измърмори Станхоуп. — А посъветва ли ви да не се омъжвате повторно с оглед на продължаващото полицейско разследване на смъртта на първия ви съпруг?