— Аз не му дадох възможност да ме съветва — призна Лаура.
— Във всеки случай, като се имат предвид доста прибързаният втори брак и висящите въпроси около престъплението, сигурно никак не е било трудно един прокурор да бъде убеден, че трябва да издаде заповед за арестуване.
— Говорите така, сякаш аз съм виновна — извика Лаура.
— Точно обратното, настроен съм оптимистично по въпроса за защитата. Очевидно те нямат материални доказателства, нито очевидци на престъплението, иначе отдавна да бяхте в затвора. Единственото, с което разполагат, са косвени улики и показанията на този свидетел. Това е достатъчно за предявяване на обвинение, но не виждам как ще могат да ви осъдят. Ще трябва просто да проверим този свидетел.
— Това означава ли, че ще изляза оттук?
— Ами, надявам се… след време.
— След време? Какво искате да кажете?
— Възбуждането на съдебно преследване ще отнеме две до три седмици. След това има няколко месеца до процеса.
— Няколко месеца? — извика Лаура. — Аз не мога да остана тук няколко месеца.
Станхоуп не реагира на нейните възражения, а продължи делово.
— Довечера, след като бъдете призована на съд, съдът ще разгледа на извънредно заседание подадена молба, в която се излагат аргументи детето ви да не остане под попечителството на вашата свекърва.
— Какво? — изгледа го Лаура и усети, че сърцето й се сви.
Станхоуп я погледна безстрастно.
— Свекърва ви, мисис Сидни Барън, иска временно попечителство над сина ви Майкъл, докато бъде произнесена окончателната присъда на процеса.
— Тя не може да го вземе — извика Лаура и скочи от стола.
Полицаят почука на вратата, но Станхоуп му даде знак да се оттегли.
— Седнете, мисис Търнър — каза той.
Лаура седна, но се наведе над масата и каза през зъби:
— Няма да дам сина си. Трябва да я спрете. Не може да й позволят да го вземе.
Станхоуп побърза да я опровергае със спокоен глас.
— Страхувам се, че е много вероятно тя да получи временно попечителство. Вие сте обвинена в убийството на другия родител на детето. В случаите, когато е замесено дете, съдията не поема никакви рискове. Твърде възможно е съдията да реши спора в полза на свекърва ви.
— Но това не е честно. Аз не съм осъдена. Как могат да ми налагат наказание, без да са доказали, че съм виновна за нещо? Защо да не може Иън да го гледа?
— Съпругът ви няма роднинска връзка с детето. Той дори не го е осиновил. Освен това повторният ви брак е спорен въпрос в делото, което ще се гледа. Малко вероятно е съдията да предостави попечителство на мистър Търнър.
— Вие нали сте мой адвокат. Защо поне не се опитате да ми помогнете? — извика Лаура.
Станхоуп остана невъзмутим от този неин изблик. Имаше дългогодишен опит с объркани, безпомощни хора.
— Казвам ви как стоят реално нещата, мисис Търнър. Няма да губя нито своето, нито вашето време, като ви давам фалшиви надежди.
Лаура цялата се разтрепери. Започваше да разбира колко подвеждаща е смешната, ярка премяна на адвоката. Човекът, облечен като палячо, беше безмилостен.
— Ще пледирам, че свекърва ви може да настрои детето срещу вас. Както разбирам от вашата реакция, основания за това има.
Лаура кимна, представяйки си Долорес. Добереше ли се до Майкъл…
— О, да — каза тя. — Ще го убеди, че аз съм убила баща му.
— А ние просто ще трябва да убедим съдебното жури, че не сте го убила — каза спокойно той.
Лаура изгледа този човек, който стоеше от другата страна на една пропаст. Там, където тя бе прекарала целия си живот. Там, където хората живееха в сигурност и безопасност и викаха полицията само за помощ. А ето че сега тя е тук. Сред другата половина хора. Сред онези, които имат неприятности с полицията. Които хората избягват. И предупреждават децата си да ги избягват. Подай ми въже да се хвана, искаше да извика тя. Мястото ми е при теб. Не ме оставяй тук.
Станхоуп спокойно си записваше нещо в бележника, който капакът на лъскавото куфарче закриваше от погледа й. Нямаше да допусне тя да го повлече към пропастта със своите емоции. Беше прекалено опитен за това.
— Хайде сега да поговорим какво точно се случи с Джеймс Рийд младши.
— Не съм го убила — каза тихо тя. — Помогнете ми.