— Точно затова съм тук — отговори любезно той.
Тя усети, че пропастта става още по-дълбока.
Глава 36
— Обърни се към стената, госпожа.
Лаура влезе в асансьора, влачейки крака, затруднена в движението си от оковите, хванали глезените й, и се подчини на унизителната заповед на придружаващия полицай. Беше с белезници, трепереше цялата в раздърпания сиво-кафяв анцуг, който сега беше принудена да носи.
Асансьорът се разтърси и се изкачи два етажа нагоре. И тя, и полицаят мълчаха. Вратата се отвори и побутвана от полицая, Лаура затътри крака. В коридора стоеше друг униформен полицай, който поздрави колегата си. Лаура все едно че беше невидима. Срещу асансьора по диагонал имаше една двойна златиста дъбова врата с табелка, която гласеше: Заседателна зала. До Лаура имаше друга врата.
— Ще чакаш тук, докато те извикат — нареди полицаят, който я беше довел с асансьора.
Лаура се озова в килия без прозорци, с бетонни стени, само с една тясна пейка и тоалетна в единия край; на стената над главата й беше монтирана видеокамера, за да бъде наблюдавана отвън. Тя се свлече на дървената пейка, все още зашеметена от предявеното към нея обвинение.
Обвинението беше отправено на първия етаж на същата сграда. Цялата процедура беше бърза и кошмарна, на неразбираем юридически език, прекъсван от чукчето на съдията, чийто рязък глас реши нейната съдба: „Искането за освобождаване под гаранция се отхвърля“. Къртис я потупа по рамото доброжелателно и прошепна нещо успокоително. Тя нямаше представа какво казва. Не можеше да възприема, защото сетивата й сякаш не бяха на мястото си и в главата й се въртеше безумна въртележка.
Искането за освобождаване под гаранция се отхвърля. Не може да си тръгне. Не може да се върне у дома при Иън и детето си. Просто не можеше да разбере. Загледа железните белезници на ръцете и на краката си. През главата й мина абсурдната мисъл, че в хладилника има нарязано месо, което трябва да се замрази, иначе ще се развали, а в пералнята има дрехи. Не можеше да си спомни дали е затворила всичките туби с бои. Няма да ми позволят да проверя, каза си тя. Ще трябва да се подчинявам на заповедите на омразни хора, докато… докато какво? Умът й отказа да се спре на тези възможности.
Чу звук от електронна карта и вратата на килията се отвори.
— Викат те вече — каза младият полицай.
Той я заведе до вратата на заседателната зала и една служителка ги пусна да влязат. Залата беше като малка университетска аудитория. На пода имаше бежов мокет, а стените бяха боядисани в кремаво. Вместо подиум имаше голямо съдийско бюро, чиято дървена политура блестеше, осветявана от лампите в нишите на стените; отстрани гордо и внушително се издигаха знамената, а между тях бе разположен въртящ се стол с висока облегалка.
Съпроводена от полицая, Лаура се придвижи, тътрузейки крака, до мястото, където седеше Къртис Станхоуп. Заседателната зала беше почти празна — на журналистите бе отказан достъп — и зад Станхоуп седеше само Иън. Отсреща, зад адвоката Франк О’Мали седяха Долорес и Сидни със скръстени ръце. Сидни сведе очи, когато Лаура го погледна, но Долорес отвърна на погледа й със смразяваща ярост.
Преди да заеме мястото на подсъдимия, Лаура се обърна към Иън, който се пресегна и се опита да я прегърне. Полицаят ги раздели. Служителката, облечена със сако, бяла риза и вратовръзка, обяви началото на съдебното заседание, председателствано от съдия Уоткинс. Една странична врата се отвори и съдията влезе. Това беше добре облечена чернокожа жена на средна възраст и със сериозни интелигентни очи.
— Къде е Майкъл? — обърна се умолително Лаура към Станхоуп, докато всички ставаха на крака.
— В кабинета на съдията. С една полицайка — прошепна Станхоуп, докато съдия Уоткинс заемаше мястото си и обясняваше защо са се събрали.
— Мистър О’Мали, имате думата — каза съдия Уоткинс.
Франк О’Мали, кръглолик мъж с бяла коса и измачкан костюм, се изправи.
— Ваша Светлост, моите клиенти са баба и дядо на Майкъл Рийд младши, детето, за което ви молим да решите на чии грижи да бъде временно поверено. Майката на Майкъл Рийд е арестувана и обвинена в предумишлено убийство на бащата на Майкъл, Джеймс Рийд старши. При тези обстоятелства моите клиенти, които са баба и дядо на детето по бащина линия, молят Майкъл Рийд да бъде незабавно поверен на техните грижи, докато не приключи процесът срещу Лаура Търнър. Майкъл се чувства добре при баба си и дядо си, обича ги и е свикнал те да се грижат за него. От друга страна, той почти не познава втория си баща, Иън Търнър. Обвиняемата е задържана без право на освобождаване под гаранция и няма възможност да се грижи за детето. Мистър и мисис Барън искат да поемат незабавно отговорността за Майкъл, да се грижат за него и да го гледат, докато процесът приключи.