Лаура се опита да се изправи и да улови мрачния поглед на съдия Уоткинс.
— Аз съм невинна. Това нищо ли не означава? — извика тя.
Още докато я дърпаха да седне на мястото си в голямата съдебна зала, която приличаше на камбановиден похлупак, тя си даде сметка колко неубедително звучи твърдението й, че е невинна.
— Седнете, мисис Търнър — погледна я строго съдия Уоткинс. — Тук всеки може да говори съвсем свободно, но няма да толерирам ничии изблици. Ще получите думата. Свършихте ли, мистър О’Мали?
— Ваша Светлост, ние смятаме, че обстоятелствата говорят сами за себе си.
— Мистър Станхоуп?
Къртис Станхоуп се изправи да говори. Лаура погледна към Долорес, чието лице изразяваше непоколебима решителност. Опита се сама да си вдъхне омраза към свекърва си, но не можа. Тя е убедена, че съм извършила най-лошото нещо, помисли си Лаура. Разбира се, че ще иска да вземе Майкъл.
— Ваша Светлост — започна Станхоуп, — ние не се съмняваме, че бабата и дядото на Майкъл го обичат. Но моята клиентка, която очаква да бъде оправдана, не иска детето да бъде настройвано срещу нея, докато излезе на свобода. А за съжаление точно това очакваме да се случи, ако Майкъл Рийд бъде предоставен на грижите на семейство Барън. Мисис Барън не допуска ни най-малката възможност нейната снаха да е невинна. Как може да се очаква тогава, че ще бъде безпристрастна. Моята клиентка се страхува, че мисис Барън ще се опита да разкъса връзката между нея и сина й. Мисис Търнър няма да се откаже от детето си. Макар че изобщо не подценяваме сериозността на обвиненията, ние очакваме, че мисис Търнър ще бъде напълно оправдана и ще бъде в състояние отново да се грижи за сина си. Междувременно тя иска той да живее в собствения си дом и да има възможност да се отнася към нея със същата любов и привързаност, както досега. По тези причини ви молим да предоставите временно детето на грижите на втория му баща Иън Търнър.
След като изслуша и двете страни, съдия Уоткинс си направи допълнителни бележки и вдигна поглед.
— Обстоятелствата по случая не оставят място за съмнение. В законодателството на този щат има такъв прецедент. Майката на детето е обвинена в убийството на баща му, а бабата и дядото на детето са готови да се грижат за него и настояват за това. Аз разговарях с Майкъл в кабинета си и той ми каза, без да му бъде оказано никакво давление, че иска да живее с баба си и дядо си, докато дойде време да се върне пак при майка си. Затова обявявам за временни настойници на Майкъл Рийд баба му и дядо му по бащина линия, Долорес и Сидни Барън.
Лаура се опита да поеме дъх. Предчувстваше, че това ще се случи, но обявяването на решението й подейства като удар в гърдите. Тя закри лицето си с ръце, а Долорес победоносно възкликна.
— Мисис Барън — каза строго съдия Уоткинс, — според мен страховете на снаха ви са оправдани и искам да ви напомня, че тя е обвиняема, а не осъдена. Разбирам, че изпитвате силни чувства в това отношение, но ви нареждам да не говорите за тях или по какъвто и да е начин да ги съобщавате на внука си. Ето защо представител на съда ще посещава периодично детето и ще го разпитва за това. Уверявам ви, че всяко нарушение на съдебното нареждане ще постави под съмнение основанието да ви бъде предоставено попечителство. Ако бъде оправдана, мисис Търнър има право да си вземе детето и то не трябва да бъде непоправимо настроено срещу нея. Това ясно ли е?
Долорес погледна послушно съдия Уоткинс и прошепна:
— Да, Ваша Светлост.
— Добре тогава. Майкъл Рийд веднага ще бъде предаден на грижите на баба си и дядо си. Доведете сега детето от кабинета ми — обърна се тя към служителката.
Лаура усети върху раменете си ръцете на Иън, които я притискаха, сякаш от страх, че тя ще се разпадне. Вече победила, Долорес не поглеждаше към Лаура. Жената, облечена със сако и вратовръзка, излезе от залата и след малко се върна с Майкъл за ръка. Очите на детето обходиха стаята и откриха лицето, което търсеха.
— Мамо — извика Майкъл, отскубвайки се от ръката на служителката, и хукна към Лаура.
Тя се изправи и се опита да се приближи към него.