— От кого бяга? — попита Луна.
— Не съм сигурна, но не от вас или от другите правоохранителни органи. Когато се признал за виновен, издал хора, от които сега се страхува.
— Федерални ли са били обвиненията срещу него? — попита Пачеко.
— Да, федерални и той е излежал присъдата си във федерален затвор. Но ви моля по причини, които вероятно ще мога да ви разкрия по-късно, да не си губите времето да търсите нещо за Грег Майърс. Не той е причината да сме тук. Прочели сте официалната жалба, подадена срещу съдия Макдоувър. По наша преценка тя е основателна. Историята всъщност стига много по-надълбоко, отколкото става ясно от жалбата. Според Майърс племето тапакола и Ван Дюбоуз са сключили сделка преди почти двайсет години за строителството на казино и откакто то работи, той прибира част от печалбата. Много пари в брой, от които плаща и на съдия Макдоувър.
— Съдията взема пари в брой, така ли? — попита Луна.
— Да, според Майърс.
— И защо й плащат?
— Официалната жалба е нашето доказателство А. Ето и доказателство Б.
Гайзмар плъзна по масата две копия от документа.
Лейси продължи:
— Това е сбито представяне на племето тапакола, неговите земи, признаването му от федералните власти и усилията да се построи казиното в резервата. В тази връзка споменаваме за две убийства и човек на име Джуниър Мейс, който в момента очаква изпълнението на смъртната си присъда в „Старк“. Предлагам да отделите няколко минути и да прочетете доказателство Б.
Те вече четяха — бавно. Засега историята бе приковала вниманието им. Методично отгръщаха страниците, като Пачеко малко изпреварваше останалите. В другия край Хан четеше мълчаливо. Въздухът натежа, докато те претегляха всяка дума. Лейси правеше безсмислени драскулки в бележника си, докато Майкъл четеше имейли на телефона си.
Когато приключиха, Лейси каза:
— Нашето доказателство В е доста подробна история на казиното и на строителството на шосето, както и на всички съдебни дела, свързани с двете. Плащайки на съдия, Дюбоуз е успял да победи всеки, изпречил се на пътя му, и „Трежър Кий“ отваря врати през двехилядната година.
Гайзмар плъзна по масата доказателство В.
— Искате да прегледаме и това ли? — попита Луна.
— Да.
— Добре. Да ви предложим кафе, докато четем?
— Много мило. Няма да ви откажем.
Хан скочи и излезе да потърси рецепционистката. Кафето бе поднесено в истински чаши — не в картонени, — но нито Луна, нито Пачеко забелязаха това. Вниманието им беше погълнато от доказателство В.
Пачеко приключи пръв и вместо да прекъсне шефа си, започна да си води бележки в полето, докато чакаше. Луна остави своето копие и каза:
— Един въпрос. Този Джуниър Мейс, който очаква смъртната си присъда, да смятаме ли, че не той е извършил двете убийства, споменати в предишното доказателство?
— Честно казано, не знаем — отговори Майкъл. — Грег Майърс обаче е убеден, че Мейс е бил натопен и е невинен.
— Срещнах се с Мейс в отделението на смъртниците и той твърди, че е невинен — каза Лейси.
— Не е единственият там, който се кълне в това — подметна Пачеко.
Усмивки, но не и смях. Луна погледна часовника си, вторачи се в документите пред Гайзмар и попита:
— Още колко такива доказателства имате?
— Не много — отговори Лейси. — Доказателство Г ще ви запознае със съдията.
Гайзмар плъзна документа към тях.
— Най-напред ще видите нейни снимки в апартамент в „Рабит Рън“ — обясни Лейси.
Пачеко погледна снимките и отбеляза:
— Не може да се каже, че позира пред камерата. Кой ги е правил?
— Нямаме представа — призна Лейси. — Грег Майърс има информатор, чието име не знаем, защото и Майърс не го знае. Двамата си кореспондират с посредник.
От далечния край на масата Хан изсумтя невярващо.
— Историята е сложна и ще се усложнява още повече — каза Лейси и стрелна с поглед Хан. — Да се върнем на доказателството. Има малко сведения за Макдоувър, защото тя внимава да не се набива на очи. Съучастничката й в престъпленията, или поне една от тях, се казва Филис Търбан, адвокатка по имуществени дела в Мобил. Снимката й е от уебсайта на местната адвокатска асоциация. Двете жени се познават отдавна, много са близки, обичат да пътуват изискано и винаги заедно. Харчат много повече, отколкото печелят официално. Доказателството обобщава пътуванията им през последните седем години.
Видимо заинтригувани, тримата агенти вече разлистваха доказателство Г. Стаята отново притихна, докато те отгръщаха страниците.
Чашата с кафе на Лейси беше празна. Седяха край масата един час и засега тя беше предоволна от посещението. На път за насам двамата с Майкъл не знаеха какво да очакват. Предполагаха, че историята, която се канят да разкажат, ще бъде увлекателна, но нямаха представа как ще бъде приета. Сега бяха приковали вниманието на ФБР. Агентите ценяха времето си, но изглежда, не бързаха.