Луна я погледна.
— Друго?
— Следва доказателство Д, най-краткото засега, хронология на нашето участие в случая — каза Лейси, а Гайзмар раздаде още листове.
Агентите ги прочетоха задълбочено.
— Как реагира тя, когато й връчихте жалбата? — попита Пачеко.
— Беше доста хладнокръвна — отговори Лейси. — Отрече всичко, разбира се.
— Според мен изглеждаше уплашена — намеси се Майкъл, — но колегите ми не са съгласни. Не съм сигурен, че има значение.
— Ами може да е виновна за нещо, след като е наела Едгар Килъбрю — отбеляза Пачеко.
Хан ги изненада.
— И аз веднага си го помислих. Голям мошеник е!
Луна вдигна ръка, за да го прекъсне, и попита:
— Още доказателства?
— Да, последното — отговори Лейси. — Сигурна съм, знаете, че нашият колега Хюго Хач загина при катастрофа в резервата.
Те кимнаха с мрачни лица.
— Аз шофирах, когато се случи. Нося шал, защото в болницата ми обръснаха главата. Имах прорезни рани и охлузвания, няколко шева, мозъчно сътресение, но извадих късмет. Всичко беше изтрито от паметта ми, но спомените се връщат постепенно. Както и да е, моят приятел и колега загина и смъртта му не беше причинена от случайна катастрофа. Убедени сме, че е убийство.
Гайзмар плъзна копия от доказателство Е и агентите ги поеха едва ли не с нетърпение.
Снимки на тойотата и на доджа, снимки от местопроизшествието, обобщения на разговорите с началника на полицията, споменаване на повредената въздушна възглавница и предпазния колан, на изчезналите телефони и айпада и заключението, че някой стои зад инцидента, което го прави убийство. И че този някой е Вон Дюбоуз и неговата банда. Двамата с Хюго бяха допуснали да ги подмамят в затънтен участък от резервата с обещание за информация и бяха попаднали на засада. Целта беше да ги сплашат, да им покажат, че са нагазили в дълбокото и че Дюбоуз е готов на всичко, за да защити империята си. Според Майърс, а нямаха причина да се съмняват в него, никой орган на властта не беше припарвал до казиното и не беше задавал въпроси. КСЕ беше първият и Дюбоуз бе взел решителни мерки, за да изпрати послание. Знаеше докъде се простират правомощията на Комисията и правилно бе допуснал, че тя няма почти никакъв капацитет за борба с престъпността. Затова бе предположил, че ще се откажат след едно сериозно предупреждение.
— Виж ти! — възкликна Пачеко. — Не се плашите лесно.
— Наш приятел е мъртъв — отговори Лейси. — И ние няма да отстъпим.
— Но в същото време нямаме ресурса и властта да разследваме пълноценно тази корупционна схема — намеси се Майкъл. — И тук е вашето място.
Луна за пръв път показа признаци на умора или безсилие.
— Не знам, този случай може да се окаже адски голям.
Той демонстрира нежелание да се занимава с него, но Пачеко изглеждаше ентусиазиран.
— Направо грамаден — каза той с поредната усмивка към Лейси.
— Така е — съгласи се тя. — И непосилен за нас. Ние просто не можем да разследваме организирана престъпност. Нашият свят се върти около съдии, които са се огънали и са направили някоя глупост. Нарушават етиката, но рядко нарушават законите. За пръв път се натъкваме на подобен случай.
Луна прибра своята папка с документи и сключи ръце на тила си.
— Добре, вие не сте ченге, но сте следовател. Преживели сте всичко това през последните няколко седмици. Как щяхте да постъпите на наше място, госпожо Столц?
— Бих започнала от убийството на Хюго Хач. Да, съзнавам, че съм емоционално свързана със случилото се, но разкриването на убийството може да се окаже по-лесно от опита да проникнем в стотици офшорни фирми и да поемем по следата на парите. Някой е откраднал пикала. Вероятно друг го е карал. Работели са за организация, за шеф, разпоредил удара. Нелепо е, но според мен убийството ни помага. Дюбоуз се е надценил, реагирал е необмислено и е извършил нещо, което ще се обърне срещу него. Цял живот обитава свят, изпълнен с насилие и заплахи. Понякога хора като него стигат твърде далече. Почувствал се е застрашен и инстинктът му е подсказал да нанесе мощен удар.
— И няма съмнение, че двата мобилни и вашият айпад са били откраднати? — попита Пачеко.
— Никакво съмнение. Явно устройствата са им трябвали за информация, но кражбата е и предупреждение. Може би Дюбоуз е искал да направи несъвсем деликатен намек за присъствието им на местопроизшествието.