— А вие сигурна ли сте, че те са били там? — внимателно попита Пачеко.
— Да. Не помня много, но помня, че някой се движеше, човек с някакво фенерче, закрепено на главата. Лъчът освети лицето ми за миг. Помня звука от стъпки по натрошеното стъкло. Мисля, че се движеха двама души, но бях почти в безсъзнание.
— Разбира се — каза Пачеко.
Лейси продължи:
— Тапакола няма да разследват катастрофата както трябва. Началникът на полицията вече е сменен, а новият по една случайност е синът на вожда. Бъдете сигурни, че е инструктиран и няма търпение да обяви случая за поредния трагичен инцидент.
— Допускате, че вождът играе с Дюбоуз? — попита Луна.
— Категорично. Вождът управлява като цар и знае всичко. Не мога да повярвам, че прибират пари без негово участие.
— Да се върнем на телефоните — каза Пачеко. — Сигурна сте, че не са извлекли информация от тях, така ли?
— Да, телефоните са служебни — отговори Майкъл. — Имат, по-точно имаха, обичайния петцифрен код, но след него е поставена и кодирана преграда. Техниците ни са сигурни, че телефоните са защитени.
— Но всичко може да бъде хакнато — отбеляза Луна. — А ако все пак успеят да го направят, какво ще намерят?
— Това би ни навредило страшно много — каза Майкъл. — Ще разполагат с данни за всички телефонни разговори. И може би ще успеят да открият Грег Майърс.
— А господин Майърс все още е жив и здрав, нали? — попита Луна.
— О, да — отвърна Лейси. — Няма да го намерят. Беше тук, в Талахаси, преди две седмици и се отби в апартамента ми да види как съм. Всичките му предишни телефони са на дъното на океана, а той разполага с нови еднодневки.
— А айпадът ви? — попита Пачеко.
— На него няма нищо, което ще им помогне. Само лични неща.
Луна избута назад стола си и се изправи. Поразтъпка се и каза:
— Хан?
В далечния край Дъг Хан клатеше глава, нетърпелив да се намеси. Може пък да е тайното им оръжие, помисли си Лейси.
— Не знам — каза той. — Да кажем, че връхлетим ненадейно с пет-шест агенти. Какво ще стане? Парите ще потънат в мрежата им от сметки в чужбина. Прибирането на парсата ще секне. Индианците изпитват ужас от Дюбоуз и всички ще млъкнат.
— Харесва ми — промърмори Пачеко.
— Не бих постъпила така — възрази Лейси. — Бих се заела тихомълком да намеря шофьора на пикапа. Да кажем, че ви провърви и пипнете този тип. Очаква го доживотна присъда, така че, току-виж, сключил сделка и проговорил.
— Като защитен свидетел ли? — попита Пачеко.
— Това е вашата игра и не се съмнявам, че владеете правилата — отвърна тя.
Луна се върна на мястото си, избута документите още по-далече, разтри очи, сякаш внезапно се бе изморил, и каза:
— Вижте къде е проблемът. Шефът ни е в бюрото в Джаксънвил. Ние му изпращаме доклад с препоръка и той решава. Част от работата ни е да преценим колко хора и колко часа работа евентуално ще погълне този случай. Честно казано, това си е загуба на време, защото няма как да се знае накъде ще поеме разследването. Но правилата са си правила, в крайна сметка говорим за федералното управление. Затова шефът ни ще прочете нашата препоръка. Но в момента едва ли ще се развълнува от мошеничествата в индианско казино. Сигурно няма да се впечатли особено и от катастрофата, дори да предположим, че е умишлена. Не, напоследък ние се борим с тероризма. През цялото време следим терористични клетки, американски тийнейджъри, които си чатят с джихадисти, и разни кретени тук, които се опитват да си сглобят бомба. И да ви кажа, нещата не са никак розови. Нямаме достатъчно хора и понякога ни се струва, че изоставаме много. Никога няма да забравим, че на Единайсети септември бяхме назад с двайсет и четири часа. Това е нашият свят. Това е напрежението, под което се намираме. Извинете ме за тази реч.
За кратко всички се умълчаха. Майкъл наруши тишината:
— Мисля, че разбираме, но организираната престъпност си продължава.
Луна се усмихна непресторено и отговори:
— Разбира се. И според мен случаят е идеален за ФБР, но не съм сигурен, че шефът ни ще се съгласи.
— Може ли да попитам каква ще бъде препоръката ви? — обади се Лейси.
— Можете, но в момента нямам отговор. Ще го обмислим тук няколко дни, после ще го изпратим в Джаксънвил с доклад.
Езикът на тялото му подсказваше, че не иска да се замесва. Този на Пачеко издаваше, че той е готов да размаха значката си и да започне да прибира свидетели. А езикът на тялото на Хан не издаваше нищо.