— А те са?
— По онова време бил в ареста в Стърлинг с поредното обвинение за наркотици, заради което щял да лежи с години. Вече бил влизал в затвора и не искал да се връща там, затова бил лесна плячка за ченгетата. Предложили му сделка. Прокурорът се съгласил на някакво смешно обвинение и след няколко седмици в окръжния затвор щял да излезе на свобода. Трябвало само да прекара няколко дни в арестантската килия на Джуниър и после да даде показания пред съда. Бях в залата и видях всичко. Шорт беше страхотен свидетел, много убедителен, и съдебните заседатели се вързаха на всяка негова дума. Беше неустоим. Кой не обича истории за изневери? Според него Джуниър разказал как се прибрал у дома по-рано, чул шум от спалнята, разбрал какво става, взел пистолета си, изритал вратата на спалнята и заварил жена си и Сон Разко в кревата. Разярен, прострелял Сон два пъти в главата, а после и Айлийн, защото не спирала да пищи. След това взел портфейла на Сон и избягал. Представяте ли си колко нелогично звучи? Пълни глупости, разбира се, но Шорт убеди заседателите. Твърдението, че е било престъпление от страст и той не е бил на себе си, само по себе си можеше да послужи за смекчаващо вината обстоятелство и Джуниър нямаше да получи смъртна присъда. Но тъй като не го беше извършил, не можеше да се възползва от това. А и както ти казах, адвокатът му беше скапан.
— Шорт получил ли е пари?
— Две хиляди долара, които му дало някакво ченге след показанията. Останал тук две седмици, докато не чул слуховете за Роблес. После офейкал.
Телефонът на Лейси беше върху масата с изключен звук. Завибрира и тя го погледна.
— Защо си сменила номера си? — попита Уилтън.
— Това са служебни телефони. Старият ми го откраднаха от колата веднага след катастрофата. Новият ми е с различен номер.
— Кой го взе?
— Сигурно същите хора, които причиниха катастрофата. Какво иска да прави сега Шорт?
— Иска да разкаже историята на някой, който ще го изслуша. Излъгал е, а ченгетата и прокурорът са знаели, че лъже, и сега се чувства отвратително.
— Истински герой — отбеляза Лейси, отпи отново от латето си и огледа оживеното фоайе. Никой не ги наблюдаваше или подслушваше наблизо, но напоследък тя постоянно се озърташе. — Виж, Уилтън, това може да се окаже истински пробив, но не е моят случай. Обжалването на Джуниър се води от вашингтонски адвокати, които са много добри. Извадил е късмет. Срещни се с тях и те трябва да решат как да постъпят с Тод Шорт.
— Няколко пъти им звъня, но са твърде заети. Нито дума в отговор. Последното обжалване на Джуниър беше отхвърлено преди осем дни. Допускаме, че много скоро ще определят дата за екзекуцията му. Адвокатите му се бориха здравата, но вече сме в края на пътя.
— Каза ли на Джуниър?
— Утре ще се видя с него. Ще ме попита какво ще стане сега, когато един от доносниците се разкайва. Той ти има доверие, Лейси, аз също.
— Благодаря, но аз не съм адвокат по наказателни дела и нямам представа дали нещо от това може да се вземе предвид петнайсет години по-късно. Има ограничения за предоставянето на нови доказателства, но не познавам закона. Ако ти трябва съвет, аз не съм подходящият човек. Бих ти помогнала, ако можех, но не е по силите ми.
— Би ли поговорила с адвокатите му във Вашингтон? Аз не мога да се добера до тях.
— Защо Джуниър не говори?
— Твърди, че в затвора и стените имат уши. Смята, че телефоните се подслушват. Освен това отдавна не се е срещал с адвокатите си от Вашингтон. Подозира, че вече са го забравили, защото краят е близо.
— Не съм съгласна. Ако се появи доносник, разкаже нещо различно и заяви под клетва, че полицаите и прокурорът са знаели, че той лъже, повярвай ми, адвокатите от Вашингтон ще са на седмото небе.
— Значи според теб има надежда?
— Не знам, Уилтън. Пак ти повтарям, това не е моята сфера.
Той се усмихна и се умълча. През фоайето премина отбор по родео с униформени ботуши и широкополи шапки, а еднаквите им пътни чанти на колелца звучаха в глух хор. Когато отминаха и шумотевицата утихна, Уилтън попита:
— Срещала ли си се с Лайман Грит, бившия началник на полицията?
— Не, но чух, че са го сменили. Защо?
— Той е свестен човек.
— Не се съмнявам. А защо го споменаваш?
— Той може да знае нещо.
— Имаш ли представа какво точно, Уилтън? Не си играй с мен.
— Не си играя. Вождът го махна, не мелят брашно. Уволнението му стана броени дни след твоята катастрофа. Носят се много слухове, Лейси. Племето се тревожи. Чернокож мъж и бяло момиче са били в резервата посред нощ, ровели са да открият нещо. И чернокожият умира при подозрителни обстоятелства.