— Кое е подозрителното — че е чернокож ли?
— Всъщност не. Ние не обръщаме внимание на цвета на кожата, но трябва да признаеш, че цялата работа е много особена. Хората отдавна смятат, че зад казиното стоят хора, които са се сдушили с нашите така наречени лидери. И сега най-сетне нещата май се разплитат. Някой, ти и Хюго, се осмелихте да се появите и да задавате въпроси. Него го застигна трагична смърт, ти също едва оцеля. Разследването е потулено от новия ни полицейски началник, на когото не може да се има доверие. Има много слухове и много предположения, Лейси. А сега изневиделица в картинката отново се появи Тод Шорт с различна история. Всичко това е доста смущаващо, да не кажа по-силна дума.
Само почакай да се намеси ФБР, помисли си Лейси.
— Нали ще ме държиш в течение, Уилтън?
— Зависи какво ще науча.
— А аз ще се обадя на адвокатите във Вашингтон — обеща тя. — Това е най-малкото, което мога да направя.
— Благодаря ти.
— И поздрави Джуниър.
— Защо не отидеш да го посетиш? Не ходят много хора, а краят му, изглежда, наближава.
— Ще го направя. Той знае ли за Хюго?
— Да, казах му.
— Предай му, че ще се опитам да отида веднага щом се поосвободя.
— Ще ти се зарадва, Лейси.
Лейси предаде на Майкъл разговора с Уилтън, после прегледа набързо досието на Джуниър. Звънна във вашингтонската фирма и накрая успя да измъкне от среща адвокат на име Салзман. В мегафирмата работеха хиляда адвокати и имаха отлична репутация заради своята работа про боно. Бяха посветили безброй часове да представляват Джуниър при обжалванията веднага след осъждането му петнайсет години по-рано. Лейси каза на адвоката, че Тод Шорт е възкръснал от мъртвите, но този път кончината му е близка и сигурна. Отначало Салзман не повярва. Шорт и Роблес бяха извън картинката от толкова отдавна, че му бе почти невъзможно да приеме това за истина. Лейси призна невежеството си в неговата област на правото и го попита дали не е твърде късно за нови показания.
— О, късно е — увери я Салзман, — много е късно, но ние никога не се отказваме, чак до последния момент. Ще дойда при първа възможност.
Лейси не беше изненадана, че специален агент Али Пачеко се отби на посещение в офиса на КСЕ. Беше привечер, когато звънна и й каза, че е съвсем наблизо. Бяха изминали четири дни от срещата им в кабинета на Луна. И за нейна изненада, а и на Майкъл, досега агентът не я беше потърсил нито по телефона, нито по имейла.
Срещнаха се в кабинета на Майкъл, край една от отрупаните му с документи работни маси, и веднага стана ясно, че настроението на Пачеко е съвсем различно от предишния път. Нямаше и следа от усмивката му, която преди не слизаше от лицето му. Първите му думи бяха:
— Двамата с Луна вчера бяхме в Джаксънвил, за да представим случая на шефа ни. Препоръката ни беше незабавно да започне разследване. Изразихме съгласие с вашата стратегия, че първата стъпка следва да бъде разрешаването на убийството на Хюго Хач. Същевременно щяхме да се заемем с грандиозната задача да проникнем в престъпния лабиринт от офшорни компании и да проследим парите. Планирахме да поставим под наблюдение съдия Макдоувър, Филис Търбан, вожда Капъл и Били Капъл и може би дори да вземем разрешение за подслушване на телефоните и кабинетите им. Препоръчахме първоначално да участват петима агенти и аз да ръководя разследването. Днес сутринта шефът ни отказа — според него в момента просто не разполагаме с достатъчно хора. Настоявах, но той е много упорит и не отстъпва лесно. Помолих да ми позволи да разследвам само с един-двама агенти през следващия месец и нещо. И на това каза „не“. Така че ви отказваме официално. Съжалявам. Направихме всичко възможно, оказахме натиск, но при сегашните обстоятелства натискът не даде резултат.
Майкъл изглеждаше невъзмутим. На Лейси й идеше да изругае, но вместо това попита:
— Има ли някаква вероятност становището ви да се промени, ако научим повече?
— Кой знае? — отговори Пачеко, видимо ядосан. — Ситуацията може да стане и още по-напрегната. Флорида е любим входен пункт, открай време е така. Заливат ни със сигнали за незаконно проникване в страната на хора, които не идват да леят бетон или да мият съдове. Те организират нашите доморасли таланти да водят джихад. Намирането, следенето и възпирането им са много по-важен приоритет от корупцията, която толкова ни вълнуваше преди време. Но нека оставим диалога отворен. Дръжте ме в течение. Ако се случи нещо, искам да знам.
Ако се случи нещо… След като той си тръгна, Майкъл и Лейси дълго седяха край масата и споделяха мисли. Признаха разочарованието си, после го загърбиха. Не разполагаха със сериозни ресурси, затова се налагаше да проявят съобразителност. На този етап главното им оръжие беше призовката за предоставяне на документи. Въз основа на многобройните бележки на Садел двамата решиха да изготвят списък на двайсетина дела, при които Макдоувър е отсъдила в полза на мистериозни фирми, напиращи да разработват различни места в окръг Брънзуик. Единайсет от делата включваха процедури по конфискация, довели до строителството на шосето до резервата на тапакола.