Брат й настоя да научи новостите около разследването на корумпираната съдийка и казиното и Лейси му разказа част от тях. Гънтър умееше да пази тайна, пък и на кого би могъл да разкаже в Атланта, но правилата за поверителност не биваше да се пренебрегват напълно. Тя призна, че са ударили на камък, защото ФБР е отказало да се намеси.
Това даде на Гънтър повод да ораторства и докато не пристигнаха в апартамента й, той не млъкна. Бълваше огън и жупел срещу правителството, срещу раздутия му състав, безбройните агенции, безполезните бюрократи и безумните политики. Спомена собствените си сблъсъци с Агенцията за опазване на околната среда, Комисията за равни възможности в сферата на заетостта, данъчните служби и дори с Министерството на правосъдието, макар да не я запозна с подробности относно неприятностите си със закона, а и Лейси не попита. Как така ФБР със своите милион агенти и милиарден бюджет ще откаже да се заеме с такава безочлива корупция? Убит е човек, а феберейците отказват да разследват! Гънтър беше поразен, ако не и вбесен.
В жилището й той метна сака и куфарчето си в стаята за гости и Лейси му предложи чай. Гънтър поиска безалкохолно. Вече от десет години не пиеше и отдавна беше преминал уязвимия начален период на трезвеността. Навремето пиянството му беше повод за семейни шеги и подигравки, преди да стане плашещо и зловещо. По настояване на близките си два пъти беше влизал в клиника, но безуспешно. Шофиране в пияно състояние, развод и фалит му се стовариха едновременно и на трийсет и две Гънтър се отказа от пиенето и наркотиците и се посвети на по-висша сила. От години беше напълно трезвен и дори работеше като доброволец в клиника за детоксикация на младежи. Говореше свободно за зависимостите си пред всеки, който го попиташе.
Както Лейси чудесно знаеше, Гънтър говореше свободно за всичко. За да не допусне разговорът да се насочи към по-деликатни теми, тя му разказа как се е срещнала с Уилтън Мейс в хотел в центъра на града. Което пък доведе до дълъг разказ за убийствата на Сон Разко и Айлийн Мейс, осъждането на Джуниър Мейс и така нататък. Това не беше служебна тайна, която трябваше да пази. Документите по процеса бяха в съдебния архив и поверителността не беше важна.
Подобно на повечето хора, Гънтър намираше за абсурдно невинен човек да бъде осъден на смърт. Според него Джуниър със сигурност беше виновен за нещо, иначе нямаше да се озове в това положение. Така стигнаха до дълъг, разгорещен и обезсърчаващ разговор за системата на наказателното право. Правото беше целият живот на Лейси и тя прекрасно съзнаваше недостатъците му. Целият живот на Гънтър пък бяха недвижимите имоти и печеленето на пари и той не проявяваше интерес към почти нищо друго. Признаваше, че рядко чете вестници, и то само раздела за бизнес. Не беше чел, нито чувал за два скорошни и много нашумели случая на отменени присъди въз основа на ДНК експертизи в Джорджия: едната на човек, излежал двайсет и девет години за изнасилване и убийство, извършени от друг. Според Гънтър затворите бяха пълни, защото имаше голяма престъпност.
Като се заговориха за работа, той най-накрая се сети, че трябва да проведе няколко телефонни разговора. Лейси беше изтощена и имаше нужда от почивка. Заведе го на малката тераса до кухнята. Масата от ковано желязо беше идеалното място за мобилния му офис.
Избраха да вечерят в тайландски ресторант близо до кампуса на Щатския университет на Флорида. Когато се настаниха на местата си, Гънтър бръкна в джоба си и извади мобилен телефон.
— Трябва да пратя един имейл, сестричке — промърмори и пръстите му заиграха по клавишите.
Тя го наблюдаваше намръщено и когато той приключи, каза:
— Ето какво: слагаме всички телефони на масата с изключен звук и чийто телефон завибрира пръв, той плаща сметката.
— Аз и бездруго ще черпя.
— Сигурна съм.
Лейси извади айфона от чантата си и новото служебно блекбери. Той също извади двата си телефона.
— Какво е това? — попита, сочейки блекберито.
— Служебен телефон. Предшественикът му беше откраднат от колата.
— И няма следа от него?
— Нищо. Нашите техници ни уверяват, че е невъзможно някой да го хакне. Допускам, че сме в безопасност. — Лейси бръкна в предния джоб на панталона си и каза: — О, за малко да забравя. — И измъкна предплатения телефон, даден й от Майърс.
— Три телефона ли имаш? — попита Гънтър.