— Този не се брои — отговори тя, постави го до другите и подравни редичката. — Майърс го използва. Мисля, че сменя по няколко такива месечно.
— Умник. Кога за последно говори с него?
— Преди няколко седмици. В деня, когато ми даде този телефон.
Екзотична азиатка дойде да вземе поръчката им. Гънтър си поръча чай и насърчи Лейси да си вземе чаша вино. Стотици пъти бяха минавали през този ритуал. Тя не го изкушаваше по никакъв начин, но той се гордееше с това, че нищо не може да го изкуши. Освен това не обичаше вино. Беше твърде леко, твърде цивилизовано. Лейси помоли за чаша шабли. Решиха да започнат с порция хрупкави пролетни рулца. Когато им ги поднесоха, двамата сравняваха последните си разговори с майка си и в този момент един от телефоните завибрира. Оказа се най-неочакваният от колекцията върху масата.
Майърс. Лейси въздъхна, поколеба се и каза:
— Мен търсят.
— Разбира се. А после ще те потърсят и за сметката.
Тя бавно отвори капачето на телефона, озърна се и изрече тихо:
— Дано да си струва.
Отвърна й непознат глас:
— Търся Лейси Столц.
Тя отново се поколеба, защото беше сигурна, че това не е Грег Майърс.
— На телефона. С кого говоря?
— Не сме се срещали, но и двамата познаваме Грег. Аз съм посредникът, човекът, който общува с Къртицата. Трябва да поговорим.
Беше толкова нередно, че дробовете на Лейси замръзнаха и тя сякаш всеки момент щеше да припадне. Явно ужасът се беше изписал по лицето й, защото Гънтър се пресегна през масата и докосна ръката й.
— Къде е Грег? — попита тя.
Гънтър загрижено присви очи.
— Не знам. Точно за това трябва да поговорим. Аз съм в града, недалече от вас. Кога можем да се срещнем?
— В момента вечерям. Освен това…
— Добре, след два часа. Да се уговорим отсега. Между старата и новата сграда на Капитолия има вътрешен двор. Ще ви чакам на стълбите на старата в десет.
— Доколко е опасна една такава среща в момента, ако мога да попитам?
— Бих казал, че за нас двамата няма непосредствена опасност.
— Добре, но ще доведа и брат ми, а той обича да си играе с пистолети. Да си вземе ли един за всеки случай?
— Не, Лейси, от един отбор сме.
— Случило ли се е нещо с Грег?
— Ще поговорим по-късно.
— Изгубих апетит. Ще бъда там след половин час.
Територията на щатския Капитолий беше добре осветена и няколко души се мотаеха наоколо. Все пак беше събота вечер и всички държавни чиновници се наслаждаваха на уикенда. Самотната фигура близо до стълбите на старата сграда беше с шорти, маратонки и, бейзбол на шапка и не би привлякла внимание където и да било в града. Мъжът дръпна за последен път от цигарата си, настъпи фаса и тръгна към тях.
— Вие сигурно сте Лейси — протегна ръка той.
— Да. А това е брат ми Гънтър.
— Казвам се Кули — представи се мъжът, докато се ръкуваха. Кимна и каза: — Да повървим.
Закрачиха безцелно през двора по посока на административната сграда на щатския парламент.
— Не знам колко ви е известно за мен, вероятно съвсем малко — отбеляза Кули.
— Дори името ви не знаех — отговори Лейси. — Какво става?
Тя вече беше разбрала, че се е случило нещо с Грег, иначе този човек нямаше да се появи на сцената и двамата нямаше да се срещнат.
Кули говореше тихо, докато крачеха:
— Преди четири дни Майърс и неговата Карлита бяха в Кий Ларго, чудесно място за скуба дайвинг.
— Запознах се с Карлита.
— Закотвили се на пристанището и той отишъл в някакъв бар на среща. Тя останала на яхтата. Той не се върнал. Няколко часа по-късно започнала да се притеснява. Когато се стъмнило, забелязала двама непознати да наблюдават яхтата от разстояние, или поне тя така си помислила. Пристанището било оживено, имало много яхти и хора, които се веселят по палубите, затова двамата мъже не останали дълго. Карлита ми се обади същата нощ, както е според резервния ни план. Излишно е да отбелязвам, че беше разстроена и в паника, нямаше представа какво да предприеме. Грег рядко слизал на сушата, а когато го правел, тя знаела точно кога ще се върне. Купували си провизии на разни места, но обикновено пазарувала Карлита. От време на време ходели на кино или в ресторант, но винаги заедно. Грег бил предпазлив и планирал действията си.
Намираха се на Дювал Стрийт и се отдалечаваха от Капитолия — просто трима приятели на нощна разходка.
— Ами телефоните му, лаптопът, файловете, папките?
— Има някои неща на яхтата, които тя държи под око. Честно казано, не знам какви неща. На него не му е известна самоличността на Къртицата. Двамата или говорим очи в очи, или по телефони за еднократна употреба. Внимаваме да не оставяме следа. Но той е адвокат, нали? Има вероятност да си е водил бележки, да е оставил документи. Засега Карлита просто стои и чака. Чака го да се върне, чака аз да й кажа какво да прави. Не мога да рискувам да отида там.