— Те могат ли да ви разпознаят? — попита Лейси.
— Да се опитам ли да отгатна кои са тези „те“? Не, не мисля, че могат да ме разпознаят, но кой знае! Не бива да ходя при нея.
— А тя не може да откара яхтата другаде, така ли? — попита Гънтър.
— Абсурд. Не може дори да запали двигателя и да даде на заден. Пък и къде да отиде?
Лейси забеляза една пейка и предложи:
— Да седнем. — Тя и Гънтър седнаха и той я хвана за ръката, а Кули запали още една цигара и се загледа в преминаващите коли. Наблизо нямаше други пешеходци. — Грег ми разказа, че от няколко години живее като беглец, защото си е спечелил много врагове, когато дал показания. Възможно ли е това негово минало да го е настигнало?
Кули издуха облак дим.
— Едва ли. Запознахме се в затвора. И аз навремето бях адвокат, докато не ме приканиха да напусна професията. С него бяхме просто двама лишени от права адвокати, които излежаваха присъда във федерален затвор. От друг затворник научих историята за Вон Дюбоуз и индианското казино, затова, когато излязох, се върнах във Флорида и започнах да душа. Дълга история, но познавах Къртицата и задвижих цялата работа. Сега ми се струва много глупаво. Вие пострадахте. Приятелят ви е мъртъв. Майърс сигурно се носи някъде по течението на трийсет метра дълбочина с тухла на шията.
— Според вас е дело на Дюбоуз? — попита Гънтър.
— Обзалагам се. Да, Грег наистина имаше врагове, но това е много стара история. Познавам някои от хората, които той издаде. Не бяха от организираната престъпност. Да, бяха сгафили, но не са хора, които биха търсили Грег с години, за да му пуснат куршум в главата и още повече да си усложнят живота. Кюбиак, шефът на бандата, още е в затвора. А сега Грег се подписва на жалбата и заплашва клана Дюбоуз. И хоп, след броени дни изчезва. Един процедурен въпрос?
Лейси сви рамене.
— Може ли официалната жалба, подадена от Грег Майърс срещу съдия Макдоувър, да се придвижи напред, ако жалбоподателят изчезне?
Лейси се замисли.
— Не съм сигурна. Доколкото знам, за пръв път се случва.
— Сигурни ли сте, че искате да продължите? — попита Гънтър.
Нито Кули, нито Лейси отговориха. Кули бавно допуши цигарата си и небрежно хвърли фаса на тротоара — безобразие, срещу което друг път тя би възразила, но сега не му обърна внимание.
— Кое е най-важно в момента? — попита Лейси.
— Карлита не може да остане на яхтата още дълго — отговори Кули. — Храната и водата й привършват, а директорът на пристанището я притиска да плаща таксата за престоя. Иска ми се някак да я измъкнем от там и да приберем на сигурно място нещата на Грег — телефоните, документите, всичко, което е важно. Но пак повтарям, твърде е рисковано. Има голяма вероятност някой да наблюдава и да чака.
— Аз мога да го направя — обади се Гънтър.
— Дума да не става — каза Лейси изумено. — Няма да се забъркваш.
— Чуй ме, Лейси, имам малък самолет на летището. След два часа мога да съм в Кий Ларго. Ако наистина са там, те няма да имат представа кой съм. Карлита ще знае, че пристигам, и ще бъде готова. Ще ни обясни точно къде се намира яхтата. Ще отида да я взема и с нея ще офейкаме, преди някой да е разбрал какво става. Ако все пак се усетят и успеят да ни проследят до летището, няма начин достатъчно бързо да си осигурят самолет, за да ни преследват. Ще я оставя някъде пътьом, за да си вземе автобус до мястото, където иска да отиде.
— Ами ако някой ви нападне? — попита Кули.
— Чухте сестра ми, господине. Обичам да си играя с пистолети и ще си нося един в джоба. Пък и бездруго не се плаша лесно.
— Не знам, Гънтър — каза Лейси.
Идеята бързо започваше да се харесва на Кули. Не и на Лейси.
— Ще го направим, сестричке, ясно? Няма почти никакъв риск, а ползата е огромна. Ще помогна на екипа ви и ще те предпазя от неприятности.
27
Гайзмар отхвърли плана, който Лейси му изложи по телефона още същата вечер. Беше бесен, че Гънтър отново е успял да си навре носа в разследването на Макдоувър, и скастри Лейси, че е нарушила професионалната етика. Тя се постара да се оправдае с това, че Кули й се е обадил по време на вечерята и е нямало как да скрие разговора от брат си, който, както е известно на Майкъл, има дълги уши и е много напорист. Напомни му, че самият той е разкрил на Гънтър твърде много неща на кафе в болницата, докато тя е била в кома. Разследването не било типично и изисквало различни правила.