Лейси изтъкна, че изчезването на Майърс и всички опасности, произтичащи от този факт, са много по-голям проблем. Тя настоя да се срещнат рано в неделя сутринта в офиса. Гайзмар в крайна сметка отстъпи, но я предупреди Гънтър да не присъства. Затова брат й чакаше в колата и не спираше да крещи по телефона на някакъв банкер, когото беше измъкнал от леглото.
Гневът на Гайзмар се беше уталожил и той беше склонен да слуша. Лейси му предаде последните новини от Кули. Беше говорил с Карлита рано сутринта — нямало промяна. От Майърс ни вест, ни кост. Тя се държала, като че ли всичко е наред, чистела палубата, миела прозорците, опитвала се нещата да изглеждат нормални, но всъщност наблюдавала хората наоколо. Била съкрушена, ужасена, безпомощна и готова да се прибере у дома в Тампа, но нямала почти никакви пари и никакъв план. Прегледала документите на Майърс, но не намерила нищо полезно. Имало кашон с „адвокатските му неща“ под леглото, но той държал повечето „свои документи“ някъде в Мъртъл Бийч. Имало два телефона и лаптоп. Кули я уверил, че пристига помощ, но го направил само за да я успокои.
Лейси настояваше, че е техен дълг да я спасят, ако това може да се направи без прекалено голям риск. Положението й очевидно бе пряк резултат от тяхното разследване. В момента нямаше кой друг да й помогне. При Карлита имаше документи, телефони и лаптоп, които можеха да им навредят. Гънтър наистина беше неконтролируем, но имаше желание да отлети до там и да го направи на собствени разноски. В противен случай някой трябваше да шофира най-малко десет часа в едната посока. Времето бе от съществено значение.
— Майкъл, не приемам отказ — повтори Лейси неведнъж.
— Защо тя просто не звънне в полицията и не го обяви за изчезнал? — възрази той. — Може да остави яхтата, да вземе каквото поиска и да се прибере у дома. Ако там е извършено престъпление, полицията трябва да знае.
— Кули е предложил това, но тя се уплашила. Не съм сигурна защо, ние не знаем всичко за Майърс и за яхтата му. Може би Карлита не иска ченгетата да душат наоколо. Може би няма редовни документи.
— Кажи й да унищожи папките, всичко, което й се стори подозрително, да задържи телефона, който използва в момента, и да изхвърли другия заедно с лаптопа.
— Звучи много експедитивно от тук, от офиса, Майкъл, но не знаем какво й е известно. Току-виж, се оказало, че я караш да унищожава улики. Така или иначе, тя няма да го направи. Ужасена е и не знае какво да предприеме. Трябва да й помогнем.
— Но какво ще стане с яхтата, ако Карлита си замине?
— На кого му пука? Сигурно в крайна сметка някой ще повика ченгетата. В даден момент ще решат, че е изчезнал човек, и ще предприемат нужните мерки. Имаме си предостатъчно свои проблеми.
— Ти няма да ходиш, Лейси. Няма да рискувам отново да пострадаш.
— Добре, тогава Гънтър ще се справи сам. Ще отиде при Карлита и ще я отведе от яхтата.
— Наистина ли му имаш доверие?
— Да. В определени ситуации е железен.
Майкъл бе видимо притеснен. Поредната невинна жертва. Може би Майърс наистина бе оставил на яхтата нещо важно. КСЕ нямаше опит в такива неща. Къде бяха истинските ченгета? Отпи кафе от картонената си чашка и каза:
— Знаеш ли, Лейси, ако Дюбоуз стои зад всичко това, значи Макдоувър вече е научила, че жалбата срещу нея е подписана от изчезнал човек. Играта свърши, Лейси. Не можем да продължим без жалбоподателя.
— Нека да се тревожим за това утре, моля те. В момента трябва да стигнем до Карлита и до документите, които може би е оставил Майърс.
— Всичко свърши, Лейси.
— Не, не е, не приемам отказ.
— Известно ми е.
— Хрумна ми нещо, Майкъл. Иди ти с Гънтър в Кий Ларго да отведете Карлита. Времето е чудесно. Той каза, че самолетът му е за четирима. Пътуването няма да е трудно.
— Не обичам малките самолети,
— Ти не обичаш и големите. Стегни се, Майкъл. Ще се върнете за нула време. Не нарушаваме никакви закони. Кацате там, вземате я, оставяте я някъде и се прибирате.
— И четири часа ще съм затворен с Гънтър в малък самолет?
— Разбирам те, но ти съзнаваш колко е важно, нали?
— Защо да си правим труда, Лейси? Разследването ще бъде прекратено.
— Не и ако се намеси ФБР. Когато научат, че е изчезнал ключов свидетел, може и да променят решението си.
— Звучи като отчаян ход.
— Защото наистина сме отчаяни.
Майкъл въздъхна и безсилно поклати глава.
— Не мога да отида. Днес следобед организираме малко тържество за деветдесетия рожден ден на тъщата ми.