— Тогава аз ще замина. Гарантирам ти, че ще съм в безопасност. Виж, това е просто приятен и кратък неделен полет. В почивния ми ден. Кой може да ме спре, ако ми се лети?
— Ще ти позволя да отидеш при едно условие: да не припарваш до яхтата. Ако някой наблюдава, може да те познаят. Гънтър никой не го познава, но с теб е различно. Постарайте се да вземете телефоните, лаптопа и документите, които тя ще носи. Карлита те познава и ще ти се довери повече, отколкото на брат ти. Оставете я някъде пътьом, дайте й пари за такси или за автобус и я убедете да не говори с никого.
Лейси вече се бе запътила към вратата.
— Ясно, Майкъл.
Един час по-късно излетяха с двумоторния самолет „Бийчкрафт Барон“ от летището в Талахаси. Гънтър, който се наслаждаваше на мига, въодушевен от приключението, седеше на лявата седалка и управляваше самолета. Лейси седеше до него със слушалки и беше омагьосана от разговорите между наземния контрол и пилотите. Отправиха се на юг и скоро се озоваха над Мексиканския залив. На две хиляди и седемстотин метра преминаха в хоризонтален полет и вдигнаха максималната за самолета скорост от триста и седемдесет километра в час. Ревът на буталните двигатели поотслабна, но кабината продължаваше да е най-шумното място, на което Лейси бе попадала.
Два часа по-късно започнаха да се снижават и Лейси се възползва от възможността да разгледа островите. Кацнаха в единайсет и четирийсет. Гънтър се беше обадил предварително да поръча кола на терминала. Той шофираше, а Лейси го направляваше по една туристическа карта. Кули все още беше някъде край Талахаси и говореше с Карлита. Когато наближиха пристанището на Кий Ларго, Кули даде на Гънтър номера й, за да улесни мисията. Пристанището беше пълно с моряци, които се разхождаха наоколо, и с рибарски лодки, които пристигаха със сутрешния си улов. Една моторница тъкмо спря до кея и десетина гмуркачи започнаха да разтоварват оборудването си. Лейси седеше в колата и наблюдаваше всичко, а Гънтър се шляеше по кея като човек, който убива време и се любува на яхтите. Карлита слезе от „Конспиратор“ и успя да се усмихне, все едно всичко е наред. Носеше три неща: раница, найлонов чувал, вероятно пълен с дрехи, и масленозелената кожена чанта на Майърс. Гънтър грабна чувала и чантата и двамата спокойно закрачиха към паркинга. От колата Лейси огледа пристанището и не забеляза никой, който да ги наблюдава. Карлита се зарадва да види познато лице.
Гънтър, както винаги бърз в заключенията, беше убеден, че след като пет дни не са потърсили Карлита, хората, отговорни за изчезването на Майърс, са си заминали. Ако са искали да говорят с нея или да претърсят яхтата, досега да са го направили. Час след като потеглиха от летището, се върнаха на него, бързо се натовариха в самолета си и излетяха в един и петнайсет.
Лейси звънна на Гайзмар, но той не вдигна. Сигурно празнуваше с тъщата си. Изпрати му есемес, че мисията е изпълнена.
Двете с Карлита седяха в задната част на кабината, плътно една до друга. Щом излетяха, Карлита се разплака. Лейси я прегърна и я увери, че вече е в безопасност. Карлита я попита има ли новини от Майърс. Не, нито дума. Какво ще стане с яхтата? Лейси отговори, че не е сигурна. Планът е да уведомят властите, че Грег Майърс е изчезнал, и да ги оставят да си свършат работата. Разпита Карлита за яхтата: откога живее на нея, откъде я е купил Майърс, платил ли я е, или е на лизинг? Или пък е взета под наем? Някой посещавал ли ги е?
Карлита не знаеше почти нищо. Живееше на яхтата почти година, но нямаше представа откъде се е взела. Твърдеше, че Майърс не обсъжда с нея деловите си неща. Бил изключително предпазлив и внимателен. Не допускал грешки. Нямал уговорена среща с някого, просто излязъл за малко и изчезнал.
Когато самолетът премина в хоризонтален полет и Кий Ларго остана далече зад тях, Карлита престана да плаче и се умълча. Лейси попита дали може да задържат раницата и кожената чанта. Карлита отвърна: да, разбира се. Не искала да се забърква с документите му. Двамата внимавали какво оставят на яхтата, защото можело някой да я претърси — или лошите, или властите. Той използвал само пощенската служба и никога куриерските фирми, за да изпраща много документи на брат си в Мъртъл Бийч. Карлита не беше сигурна какво е останало на борда, но определено не било важно.
Един час по-късно кацнаха в Сарасота. Гънтър предварително беше повикал такси и Лейси даде на Карлита достатъчно пари да стигне до Тампа. Благодари й и я прегърна за „сбогом“, знаейки, че я вижда за последен път.
Когато отново се издигнаха във въздуха и Гънтър се съсредоточи в пилотирането, Лейси отвори кожената чанта. Извади тънкия лаптоп на Майърс и го включи, но нуждата от парола я възпря. Намери и предплатен мобилен телефон и някакви папки. В едната беше регистрацията на яхтата — водеше се на фирма на Бахамите — заедно с гаранционната карта, инструкциите и дебела купчина листове с дребен шрифт относно застраховката. Втора папка беше пълна със стари дела, свързани с корумпирани съдии. Лейси не намери нито дума за Макдоувър, тапакола, Кули, Къртицата или за себе си. Раницата беше също толкова безобидна — нищо освен стари проучвания и вестникарски изрезки за Рамзи Микс, известен и като Грег Майърс. Явно той държеше актуалните материали някъде на сушата, поне тези на хартия. Лейси подозираше, че лаптопът му е пълен с доказателства, които могат да се окажат пагубни, ако попаднат в неподходящи ръце.