Когато кацнаха в Талахаси, тя се надяваше Гънтър просто да остане в самолета и да си продължи за Атланта. Такава мисъл явно и през ум не му минаваше. Докато пътуваха с колата към апартамента й, стана ясно, че брат й вече се смята за активен член на разследващия екип на КСЕ. Планираше да остане още няколко дни, за да наглежда сестра си.
Лейси звънна на Гайзмар и го осведоми за всичко. Уговориха се да се срещнат рано в понеделник сутринта. Късно следобед, докато Гънтър крачеше по терасата и звънеше ту на партньор, ту на адвокат, счетоводител или банкер, Лейси се зае да отговаря на имейли. Изненада се, когато получи есемес от Али Пачеко. Той гласеше: „Имаш ли време да пийнем нещо?“.
„Неофициално, извън работно време, не по работа?“, отговори тя.
„Разбира се“, потвърди той.
Лейси обаче искаше да говорят тъкмо по работа. Покани го в апартамента, предупреди го, че брат й е при нея и че срещата им няма да бъде съвсем лична.
Пачеко пристигна по шорти и фланелка в седем и половина. Лейси му наля бира и го представи на Гънтър, който умираше от желание да го върти на шиш. Неофициалният характер на срещата продължи около пет минути, после Гънтър изстреля:
— Трябва да поговорим за Майърс.
Пачеко остави чашата си, погледна Лейси и попита:
— Добре, какво става с Майърс?
— От пет дни е изчезнал — каза тя. — Това в ъгъла е неговият лаптоп. Взехме го от яхтата му днес сутринта в Кий Ларго.
— Дълга история — намеси се Гънтър.
Пачеко се вторачи в единия, после в другия. Вдигна двете си ръце с дланите към тях и каза:
— Това вече е прекалено, ясно? Кажете ми всичко, което можете да ми кажете, и аз ще реша как да постъпя.
Гънтър беше забележително мълчалив, докато Лейси разказваше историята.
Пачеко пиеше втората си бира, когато най-сетне каза:
— Яхтата трябва да е на сигурно място и за целта се налага да уведомим полицията. Няма федерален казус, поне още не, затова не можем да я охраняваме ние.
— Но можете да уведомите полицията, нали? — попита Лейси. — Предпочитам да не се обаждам аз, защото тогава ще се наложи да отговарям на много въпроси, а не ми се иска името ми да се свърже със случай на изчезнал човек.
— Вече си свързана, защото лаптопът и папките му са при теб.
— Но те нямат нищо общо с изчезването му.
— Не знаеш. Не знаеш какво има в лаптопа. Може да има някаква следа, споменаване на срещата в деня, когато е изчезнал.
— Страхотно — обади се Гънтър. — Ще ти дадем всичко, а ти го предай на полицията. Те ще приемат нещата много по-сериозно, ако ги уведоми ФБР.
— Може да се получи — съгласи се Пачеко. — Има ли вероятност Майърс просто да се е покрил? Като имам предвид миналото и настоящето му, не е невероятно.
— Да, и аз мислих за това. Може би нещо го е уплашило. Може би му е писнало от яхтата или от жената, или и от двете и е решил да изчезне. Със сигурност обмисляше дали да не оттегли жалбата. Когато дойде в апартамента ми, предложи да се откаже от нея и да се махне. Съжаляваше за Хюго, обвиняваше себе си и каза, че му се иска изобщо да не се е захващал с тази работа. Можел да унищожи документите, да изчисти лаптопа си и да хване пътя.
— Не го вярваш — възрази Гънтър.
— Не, не го вярвам. Говорих с Кули и той отказва да повярва, че Майърс ще избяга и ще се скрие. Парите му трябват. Той е бивш затворник, на шейсет години е и не го очаква голямо бъдеще. Разчиташе да прибере солидна сума като изобличител на корупция. Познава закона прекрасно и вече си броеше парите. Убеден е, че Макдоувър и Дюбоуз са откраднали десетки милиони и че голяма част от тях може да бъде конфискувана. Нямам представа с какви пари е купил яхтата, но много се гордее с нея. Обича да обикаля из островите и кораловите рифове. Беше щастлив човек, който очакваше да стане и богат. Затова, не, не вярвам, че е избягал.