— Изчезнал е преди пет дни, а още дори не е започнало разследване — отбеляза Пачеко. — Следата съвсем ще изстине.
— ФБР нищо ли не може да направи? — попита Гънтър.
— Всъщност не. Случаят трябва да се поеме от местната полиция. Ако има отвличане или нещо такова, може да ни повикат, макар да се съмнявам. Честно казано, според мен шансовете да открием Майърс са нищожни.
— Което е още по-основателна причина да подгоним Дюбоуз — отбеляза Лейси.
— Съгласен съм, но не аз вземам решението.
— Още колко мъртъвци са ви нужни, за да се задействате? — попита Гънтър.
— Пак повтарям, решението не е мое. Лейси може да ви каже, че бях готов да се включа още преди седмица.
Гънтър гневно изхвърча от стаята и се върна на терасата си.
— Извинявай — каза Лейси.
Пачеко бе влязъл в апартамента й с надеждата за приятно питие в компанията на хубава жена. Тръгна си с кожената чанта на Майърс и раницата, но нямаше никаква представа какво да предприеме.
28
В понеделник Лейси се събуди рано с нов план как да се отърве от брат си. Планът включваше пътуване до отделението на смъртниците, където нямаше да го допуснат. Трябваше да отиде сама, защото не можеше да наруши строгите правила на КСЕ и да го вземе със себе си. Отрепетира историята си, докато вареше кафето, и остана приятно изненадана, когато Гънтър се появи току-що изкъпан и напълно облечен. Не я учуди новината, че някаква сделка се проваля и той трябва да се прибере у дома. Всъщност имаше време само колкото да изгълта набързо една препечена филийка и после изхвърча през вратата към колата й. На летището Лейси му благодари отново и го накара да обещае, че ще дойде пак. Когато самолетът се отлепи от пистата, тя се усмихна, пое си дълбоко дъх и изпита признателност, че не е на борда.
Влезе в кабинета на Майкъл и му описа подробно пътуването до Кий Ларго. Изреди съдържанието на кожената чанта и раницата на Майърс и обясни, че заедно с лаптопа те вече са притежание на ФБР.
— Срещала си се с ФБР? — попита раздразнен той.
— Пачеко си пада по мен и снощи се отби вкъщи за едно питие. И от дума на дума, не без настойчивото съдействие на Гънтър, обсъдихме случилото се с Майърс. Обеща да се свърже с полицията и да съобщи за изчезването му. Според него е най-добре нещата от яхтата да бъдат при ФБР.
— Моля те, кажи ми, че брат ти скоро ще напусне града.
— Вече го няма, тръгна си тази сутрин.
— Слава богу. Нали ще си държи устата затворена, Лейси?
— Не се тревожи. Никой в Атланта не се интересува от нашето разследване, освен това той винаги ще направи най-доброто за мен. Успокой се.
— Да се успокоя? Това е най-големият ни случай, а се проваля по всички линии. Предполагам, че нямаш новини от Килъбрю.
— Не, и не очаквам. Имат още осемнайсет дни за отговор и според мен ще мълчат до последния момент. Ако се разбързат, ще покажат, че са се впрегнали. Твърде умни са, за да се свържат с нас сега. Призовката беше връчена по-миналия петък и не се съмнявам, че в момента обмислят ходовете си.
— Можем само да чакаме.
— Не мога да бездействам, Майкъл. Отивам да се видя с Джуниър Мейс. Просто ти съобщавам, за да знаеш къде съм.
— Не знаех, че представляваш Джуниър Мейс.
— Разбира се, че не го представлявам, но обещах да го посетя. Адвокатите му от Вашингтон ще се срещнат с него днес следобед. Главният му защитник Салзман ме покани да присъствам. Джуниър няма нищо против. Харесва ме.
— Не се обвързвай твърде много.
— Салзман е убеден, че ще отложат екзекуцията. Смята, че ако доносникът се откаже от предишните си показания, ще отменят смъртната присъда и може дори да издействат нов процес.
— Нов процес след петнайсет години?
— Нещо такова.
— И каква ще е твоята роля в тази работа?
— He съм казала, че ще имам роля. Просто не ми се кисне цял ден в офиса. Освен това неоснователното осъждане на Джуниър Мейс е част от огромен заговор. Ако присъдата бъде отменена, може да бъдат открити нови доказателства. Ако допуснем, че следите водят обратно към Дюбоуз, тогава загадката ще започне да се разплита. За нас е важно да наблюдаваме случая на Джуниър.
— Само внимавай, моля те.
— Отделението на смъртниците е доста безопасно място, Майкъл.
— Щом казваш.
Лейси затвори вратата на кабинета си и извади дебела папка с бележките на Садел. Взе една от купчината и я препрочете. Беше озаглавена „Убийството на Сон Разко и Айлийн Мейс“ и гласеше: