— Не ми каза. Тук и стените имат уши, затова бяхме предпазливи. Лейси, разбери, че отправят заплахи на Грит. Той има съпруга и три деца, а вождът и кликата му не си поплюват. Цялото племе живее в страх и хората просто не говорят. Освен това благодарение на казиното напоследък живеят по-добре от всякога, така че защо да клатят лодката?
Лейси сериозно се съмняваше, че затворническата администрация подслушва разговорите между адвокатите и техните осъдени на смърт клиенти, но си спомни, че срещата с Грит се е провела в друга част на това крило. Грит не беше адвокат.
— Защо смята, че може да ми се довери? Никога не сме се срещали.
— Защото не си ченге и защото си първият човек, отишъл в резервата да задава въпроси. Ти и господин Хач.
— Добре. Как да се срещна с него?
— Уилтън ще ти помогне.
— Кой ще направи първата крачка?
— Грит, а аз се съгласих да се свържа с Уилтън, за да уреди срещата. Ако си склонна да разговаряш с него.
— Разбира се, че ще разговарям.
— В такъв случай ще предам на Уилтън. Нали няма нужда да те предупреждавам, че трябва да се пипа деликатно. Всички са уплашени. Държат Грит под око, а сигурно и Уилтън.
— Знаят ли, които и да са те, че Тод Шорт се е върнал в града?
— Едва ли. Адвокатите ми са се срещнали с Шорт днес сутринта някъде далече от резервата. Ако удържи на обещанието си да се отрече от своите показания, много скоро всички ще разберат. И тогава го пиши мъртъв.
— Не могат да продължат да убиват хора, Джуниър.
— Убиха приятеля ти, господин Хач. Убиха Сон и Айлийн. Сигурно са се погрижили и за Дигър Роблес, другия доносник, дано почива в мир.
Да не споменаваме и Грег Майърс, помисли си тя.
— И много им се иска щатът Флорида да убие мен — продължи Джуниър. — Пред нищо няма да се спрат, Лейси. Никога не го забравяй.
— Как бих могла!
Салзман и негов колега на име Фулър пристигнаха малко след един следобед. Бяха с бежови спортни панталони и мокасини, съвсем различни от вашингтонските адвокати в тъмни костюми на ситно райе. Фирмата им наброяваше хиляда юристи на почти всички континенти. Доброволната им работа в полза на осъдените на смърт беше похвална, дори изумителна. Лейси се осведоми за фирмата онлайн и се удиви от броя на служителите й, заети в борбата срещу смъртното наказание.
Срещата им с Тод Шорт беше минала чудесно. Доносникът беше дал двучасови клетвени показания пред камера, в които признаваше, че полицията и прокурорът са го уговорили да свидетелства в замяна на по-лека присъда и пари в брой. Адвокатите смятаха, че сега казва истината и че искрено се разкайва. Джуниър винаги щеше да мрази този тип, който му докара смъртна присъда, но въпреки това бе развълнуван от настъпилата у него промяна.
Салзман обясни, че незабавно ще подадат в щатски съд молба за преразглеждане и ще се опитат да отложат екзекуцията. Щом задвижат това, щели да кръстосат шпаги с прокуратурата на Флорида и да стигнат дори до Федералния съд, ако се наложи. Предстоящите съдебни битки объркаха Лейси, но Салзман беше стар воин. Познаваше света на habeas corpus и излъчваше заразителна самоувереност. Целта му беше нов процес, който да не се диктува отличния интерес на Клодия Макдоувър.
29
Мобилният за еднократна употреба в джоба на Лейси завибрира рано във вторник сутринта. Обаждаше се Кули, макар и само за да й съобщи, че няма новини от Грег Майърс. Нищо чудно. Освен това я уведоми, че й е изпратил по пощата нов мобилен, който щял да пристигне по-късно сутринта. Щом го получеше, тя трябваше да унищожи телефона, по който разговаряха в момента.
На обед Лейси се срещна с Али Пачеко в едно заведение близо до Капитолия. Докато ядяха супа, той й каза, че полицията в Кий Ларго е конфискувала „Конспиратор“ и в момента яхтата е на охранявано пристанище и под ключ. Той щял да се срещне с полицаите след ден-два и да им предаде лаптопа, кожената чанта и раницата. Разследването било тяхно, но от ФБР обещали пълно съдействие. Полицаите разпитвали редовното присъствие на пристанището, но засега никой не бил забелязал нищо необичайно. На практика беше невъзможно да открият изчезналия, тъй като нямаха снимка и разполагаха само с най-общо описание на външността му, да не говорим, че следата вече беше студена.
След като поговориха делово няколко минути, Пачеко каза:
— Супата е хубава, но какво ще кажеш за една вечеря?
— Как стоят нещата професионално? — попита Лейси.
— О, според мен на стабилна основа — отговори той с усмивка. — Несъмнено сме от един отбор. Професионалната етика не ми позволява да свалям само мадами, които работят в Бюрото, така че имам зелена светлина.