— Мадами?
— Шегувам се, не исках да те засегна. Аз съм на трийсет и четири. Допускам, че и ти си там някъде. И двамата не сме семейни и, честно казано, много е освежаващо да се запознаеш с хубава жена на живо, не през сайт. Ти опитвала ли си онлайн?
— Два пъти и беше пълен провал.
— О, аз имам какво да разказвам, но няма да те отегчавам. Е, ще вечеряме ли?
Ако приемеше, Лейси щеше да го направи само защото беше хубав и представителен, макар и малко наперен, но пък тя не познаваше млад агент на ФБР, който да не прелива от самоувереност. Не би се съгласила само защото КСЕ отчаяно се нуждаеше от помощ.
— Кога? — попита тя.
— Не знам. Довечера?
— Ами ако в даден момент Бюрото се замеси в моя малък заговор? Ще се почувствали шефът ти неудобно?
— Виждала си Луна. На него все му е неудобно, така предпочита. Но не, не виждам никакъв конфликт. И пак ти повтарям, ще работим от една и съща страна. Освен това ти вече ни каза всичко. Няма тайни, нали?
— Има много тайни. Просто още не ги знам.
— А аз няма да питам. Какво те тревожи шефът ми?
— Мекушав ми се струва.
— Така си и знаех. Останах с впечатлението, че докато беше в стаята, ти владееше положението. Вечеря, бутилка хубаво вино, може би дори свещи, а? Ще те взема в седем, стига брат ти да не е наблизо, разбира се.
— Не е.
— Хубаво. Голям образ е.
— Гънтър обича да закриля по-малката си сестра.
— Разбираемо е. До седем?
— Седем и половина. И избери хубаво място, но не много лъскаво. Забрави за свещите. И двамата сме на държавна заплата, така че си делим сметката.
— Дадено.
Той я взе с джип нов модел, току-що измит, лъснат и почистен с прахосмукачка заради случая. През първите пет минути си говориха за коли. На Лейси й беше омръзнало от колата под наем, която караше, и беше готова да си купи нова. Харесваше стария си хибрид, но след катастрофата си мислеше за нещо малко по-солидно. Запътиха се на юг, далече от центъра на града.
— Обичаш ли каджунска кухня? — попита той.
— Обожавам я.
— Ходила ли си в заведението на Джони Рей?
— Не, но съм чувала, че е страхотно.
— Да го пробваме.
Джипът й допадна, но й стори прекалено мъжки. Колко ли струваше? След бързо проучване беше научила, че в момента началната заплата на специален агент е 52 000 долара. Али беше в Бюрото от пет години, така че сигурно печелеше колкото нея. Беше отбелязал колко е хубав апартаментът й и сподели, че той живее под наем заедно с друг агент. ФБР постоянно местело хората си на различни места, затова не бързал да си купува жилище.
Поговориха за семействата си, макар да знаеха, че са се проверили взаимно по интернет. Той беше отраснал в Омаха, Небраска, и беше завършил колеж, а после право в родния си щат. Извън работна среда Пачеко се държеше с типичната за Средния запад непосредственост, никакви преструвки. Тя беше завършила колежа „Уилям енд Мери“ и после право в „Тюлейн“. Намериха обща тема — Ню Орлиънс, — където той беше живял през първите си две години като служител на Бюрото. Бяха единодушни, че този град не им липсва с ужасната си влага и престъпност, но като го обсъждаха сега, звучаха носталгично. Когато паркираха и влязоха в ресторанта, Лейси вече беше поставила високи оценки на Пачеко по всички показатели. Спокойно, напомни си тя, мъжете винаги разочароват.
Настаниха се на закътана маса в ъгъла и разгърнаха менютата си. Когато сервитьорът се отдалечи, Лейси каза:
— Делим си сметката. Просто ти напомням.
— Не съм забравил, но нека аз да платя. В крайна сметка аз те поканих.
— Благодаря, но ще си я поделим. — И това беше краят на разговора.
Решиха да започнат със сурови стриди и бутилка сансер. Когато им взеха поръчката, той каза:
— Е, за какво ти се говори?
Тя посрещна прямотата му със смях.
— За каквото и да е, само не за разследването.
— Чудесно. Ти избери тема, после аз ще избера. Всичко е позволено — всичко освен казиното и нещата около него.
— Доста широка сфера. Ти започни и ще видим как ще тръгне.
— Добре, хрумна ми страхотен въпрос. Ще разбера, ако не ти се говори. Какво е усещането да те блъсне въздушна възглавница?
— Явно още не ти се е случвало.
— Още не.
Тя отпи глътка вода и си пое дъх.
— Шумно, внезапно, разтърсва те. Както си стои невидима зад волана и изобщо не фигурира в мислите ти, за части от секундата изригва в лицето ти. Ето това заедно с челния удар направо ме нокаутира. Не за много дълго, защото помня, че някой се движеше около колата. След това съм изгубила съзнание. Въздушната възглавница ми спаси живота, но много болезнено. Веднъж е предостатъчно.