— Не се съмнявам. Възстанови ли се напълно?
— До голяма степен. Още ме наболява тук-там, но с всеки изминал ден положението се подобрява. Иска ми се косата ми да растеше по-бързо.
— Красива си с къса коса.
Поднесоха им виното. Лейси го опита и го одобри. Докоснаха чаши и отпиха.
— Твой ред е — каза той.
— За какво? Омръзна ли ти от въздушни възглавници?
— Просто съм любопитен. Мой приятел бил зад волана и завил рязко, за да избегне някакъв пешеходец. И с двайсетина километра в час се ударил в уличен стълб. Щял да си е добре, но въздушната възглавница го фраснала много зле. Цяла седмица държеше торбички с лед на лицето си.
— Аз предпочитам все пак да има въздушни възглавници. Защо завърши право?
— Баща ми е адвокат в Омаха и просто ми се стори, че това е правилният избор. Никога не съм мечтал да променям света като повечето първокурсници. Исках само хубава работа. Баща ми се справя доста добре, всъщност работих при него една година. Бързо ми омръзна и реших, че е време да напусна Небраска.
— Защо ФБР?
— Заради тръпката. Не работиш зад бюро от девет до пет. Когато преследваш престъпници — големи, малки, умни, глупави, — нямаш много скучни моменти. Ами ти? Какво те накара да започнеш да разследваш съдии?
— Не мечтаех за това, когато започнах да следвам. Но пазарът беше пренаситен, когато завърших, освен това не ми се работеше в някоя от големите фирми. Те бяха започнали да наемат доста жени, но не исках да работя по сто часа седмично. Имам приятели, които се хванаха на това и са нещастни. Родителите ми се преместиха във Флорида след пенсионирането си. Бях им на гости и видях обява за работа в Комисията по съдийска етика.
— Яви се на интервю и те взеха. Каква изненада!
Поднесоха им стридите върху плато с лед и разговорът секна, защото и двамата се заеха да изстискват лимон и да добавят хрян към коктейлния сос. Пачеко ги изсмукваше от черупките, а Лейси ги вадеше с тънки солени пръчици — и двата начина бяха приемливи.
— Значи вчера си ходила при Джуниър Мейс — каза той.
— Да, за втори път. Бил ли си в отделението на смъртниците?
— Не, но рано или късно ще се озова там. Нещо интересно?
— Да не би да се опитваш да изкопчиш информация?
— Винаги. Не мога да се сдържа. Заложено ми е в ДНК-то.
— Може би някакъв намек, някаква следа, а? Това ли те интересува? Възможно е Джуниър да има информация. Но най-важното според мен е, че просто му е приятно да има посетители.
— Значи нищо няма да ми кажеш?
— Не, ами… може би. Не се съмнявам, че си проучил доказателството ни относно процеса и осъждането му.
— Прочетох всяка дума.
— Значи помниш историята за двамата доносници от ареста, които изчезнали малко след процеса.
— Тод Шорт и Дигър Роблес.
Лейси се усмихна. Впечатляващо.
— Точно така. Години наред се говори, че са ги елиминирали, преди да имат шанса да се отрекат от думите си, защото точно така постъпват доносниците понякога. Единият, изглежда, наистина е изчезнал. Другият обаче мистериозно се е върнал. Възкръснал е, така да се каже, освен това си е развързал езика. Умира от рак и иска да изчисти съвестта си.
— Това е добра новина, нали?
— Може би. Адвокатите на Джуниър от Вашингтон вчера бяха в „Старк“ и ме поканиха да присъствам на срещата. Много са въодушевени за шансовете да отложат екзекуцията и да издействат нов процес.
— Нов процес ли? Минали са колко… почти петнайсет години?
— Петнайсет. И на мен ми се струва малко вероятно, но те си знаят работата.
— Но случаят не е твой, нали? Не участваш в обжалванията на Джуниър. Значи си ходила да се срещнеш с него по друга причина.
— Точно така. Той смята, че знае нещо важно.
Али се усмихна и подмина забележката й. Явно Лейси нямаше да сподели нищо повече. Доядоха стридите си и обсъдиха какво предястие да си вземат. Той реши да си поръча още едни стриди, а тя се спря на гъмбо със скариди.
— Сега чий ред е? — попита той.
— Твой, струва ми се.
— Добре, над какви интересни случаи работиш?
Лейси се усмихна и отпи глътка вино.
— В границите на поверителността и без да споменавам имена, опитваме се да свалим от поста му съдия, който си пада по чашката. Двама адвокати и две лица, чиито дела е гледал, са се оплакали. Горкият човек се бори с алкохолизма отдавна и вече здравата е загазил. Назначава всичките си изслушвания за следобед. Понякога съвсем ги забравя. Една от стенографките му твърди, че съдията държи шишенце под тогата си и си сипва в чашата с кафе. Много от делата му се протакат и никой не е доволен.