Докато двамата разговаряха, Лейси сърфираше из интернет на телефона си. Никога не беше работила с ДНК тестове и не знаеше нищо за тях. Според една статия в научен сайт криминолозите вече бяха в състояние да изследват ДНК в рамките на два часа — достатъчно бързо, та полицията да пусне резултатите през своята база данни и да определи дали задържаният е извършил въпросното престъпление, а и още други. Допреди пет години тестовете отнемали между двайсет и четири и седемдесет и два часа — достатъчно време заподозреният да плати гаранцията и да излезе от ареста.
— Не, не се води следствие нито от местните, нито от областната полиция. Случило се е на племенна територия и тапакола движат нещата. Това е част от проблема. Става дума за услуга, Абът, и то спешно — обясни Майкъл, после послуша малко, благодари и приключи разговора. — Обеща да се опита да се срещне с комисаря.
Беше почти пет следобед, когато Майкъл и Лейси пристигнаха в криминологичната лаборатория в покрайнините на Талахаси. Абът ги чакаше на входа и двамата го последваха в малка заседателна зала. Лейси остави найлоновия плик с цип на масата пред д-р Васкес, който го погледна, но не го докосна.
— Какво знаем за това? — попита той.
— Не много — отговори Лейси. — Получихме го преди по-малко от два часа от наш доверен източник. Според него е окървавена салфетка.
— Кой я е пипал?
— Нямаме представа, но източникът ни се смята за професионалист в тази област. Сигурна съм, че уликата не е замърсена.
— Колко време ще отнеме? — попита Майкъл.
Васкес се усмихна гордо и отговори:
— Дайте ни два часа.
— Невероятно.
— Така е. Техниката се променя с бързи темпове и допускаме, че след две години следователите ще могат да изследват на местопрестъплението кръв и сперма с портативни устройства. Нарича се „ДНК тест на чип“.
— А колко време ще отнеме сверяването на резултата с щатската база данни? — попита Лейси.
Васкес погледна Абът, който сви рамене и отговори:
— Половин час.
Отбиха се за китайска храна в любимо свое място близо до Капитолия. Както се надяваха, в КСЕ нямаше жива душа, когато пристигнаха там малко след шест. Зарязаха вечерята си, запътиха се право към настолния компютър на Майкъл и пъхнаха флашката. Изгледаха двата записа, принтираха двете страници с бележки на Грит и ги прочетоха внимателно, обсъдиха ги ред по ред, после изгледаха видеозаписите отново и отново. Лейси почти се вцепени, съзнавайки, че гледа оръжието на убийството — пикапа, а вероятно и убиеца, онзи боклук с окървавения нос.
На всеки запис имаше по двама души — четирима различни мъже. Възможно ли бе това да е първият им досег с други хора от бандата на Дюбоуз? Имаха снимки как Вон влиза в апартамента в „Рабит Рън“, но нищо повече. Заинтригува ги най-вече шофьорът от второто видео, онзи от магазина на Фрог. Беше по-възрастен от другите трима, може би на четирийсет и пет, и беше по-добре облечен — с риза за голф и изгладен кафеникав панталон. Беше планирал всичко достатъчно добре, щом беше завинтил и фалшиви флоридски номера на пикапа си. Не беше Вон, но възможно ли бе да се окаже важен член на организацията? Той ли отговаряше за тази операция? Дали не беше човекът от местопрестъплението, онзи с фенерчето, който бе претърсил смазаната тойота на Лейси за мобилните телефони, докато кръвта на Хюго е изтичала? Колкото и да беше умен, беше допуснал елементарната грешка да паркира точно пред магазина на Фрог и да бъде заснет от охранителните камери. Али й бе казал, че дори най-умните престъпници вършат глупости.
Накрая опитаха изстиналото пиле чоу мейн, но и двамата не бяха гладни. Мобилният на Майкъл звънна и осем без десет и Абът бодро оповести:
— Пипнахме вашето момче.
Кръвта беше на Зийк Форман, двайсет и три годишен мъж, освободен условно от затвора, извършител на две наркопрестъпления. Неговата ДНК фигурираше в базата данни от пет години, след първия му арест. Абът имаше три снимки, две полицейски при арестите и една от затворническия архив. Изпращаше им ги по имейл.
Майкъл каза на Абът, че му е задължен, много задължен, и му благодари.
Лейси стоеше до принтера, докато той печаташе трите снимки. Майкъл спря второто видео на един кадър, на който ясно се виждаха двете лица. Дори с разкървавен нос пътникът много приличаше на Зийк Форман.
Али Пачеко с огромно удоволствие се изстреля на късно питие в апартамента на Лейси, макар че тонът й определено не беше романтичен. Спомена му само, че е спешно, но не каза нищо повече. Изгледаха видеоматериалите и проучиха снимките. Прочетоха бележките на Грит и говориха за случая до полунощ, като междувременно изпиха бутилка вино.