Л. Дж. Смит
Таен вампир
книга първа от поредицата "Нощен свят"
Нощният свят не е място. Той е навсякъде около нас. Нощният свят е тайно общество на вампири, върколаци, вещици, шейпшифтъри и други същества на мрака. Те живеят сред нас, но спазват свои собствени правила. И първите две от тях гласят:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени.
1
В един от първите дни на лятната ваканция тя разбра, че ще умре.
Беше понеделник, първият истински ден от ваканцията (съботата и неделята не се брояха). Попи се събуди с чувство на лекота и си помисли: Днес няма училище! Слънчевата светлина струеше през прозореца и оцветяваше прозрачните драперии около леглото и в ефирно златисто. Тя ги дръпна настрани и трепна.
Ох! Отново тази болка в стомаха й. Сякаш нещо я разяждаше отвътре и дълбаеше към гърба й. Малко й олекваше, когато се наведеше.
Не! — реши тя. — Отказвам да боледувам през лятната ваканция. Категорично! — Нужно беше само да мисли малко по-позитивно.
Гледай откъм светлата страна на нещата, момиче!, каза си Попи, навъсена и превита на две, и тръгна към облицованата в тюркоазено и златисто баня. Първо си помисли, че ще повърне, но сетне болката стихна така бързо, както и беше дошла. Малко по-късно Попи се изправи и победоносно изгледа рошавото си отражение в огледалото.
— Дръж се за мен, хлапе, и всичко ще бъде наред! — прошепна тя и му намигна заговорнически, а после се приближи до огледалото, виждайки собствените си зелени очи да се присвиват подозрително. Там, на носа й, имаше четири лунички. Четири и половина, ако трябваше да бъде честна, а Попи Норт обикновено беше такава. Колко трогателно, колко мило! Изплези се сама на себе си и се извърна с достойнство, без да си направи труда да вчеше буйните си медночервени къдрици.
Самочувствието й се изпари веднага, щом влезе в кухнята и видя там своя брат близнак, който ядеше овесени ядки. Очите й отново се присвиха, но този път се ядоса не на себе си, а на него. Не беше ли достатъчно това, че е мъничка, слаба и къдрокоса — досущ като елф от детска книжка, седнал в чашката на лютиче, — но и трябваше да има брат близнак с правилни черти, висок и рус като викинг… И това ако не беше доказателство за злонамереност от страна на вселената?
— Здравей, Филип! — каза тя с глас, в който се таеше заплаха.
Филип обаче, който беше свикнал е настроенията на сестра си, не се впечатли особено. Той само вдигна поглед от колонката с комикси в „Лос Анжелис Таймс“ и Попи трябваше да признае, че брат й има хубави очи — будни, зелени и с много тъмни мигли. Всъщност те бяха единственото нещо, по което близнаците си приличаха.
— Здрасти! — отвърна той небрежно и се върна към комиксите. Попи не познаваше много деца, които четяха вестници, но Фил определено беше от тях. Също като сестра си, Филип беше първокурсник в гимназията „Ел Камино“, но за разлика от нея той не само получаваше пълни шестици, но и беше звезда в отбора по футбол, по хокей, а също и по бейзбол. Освен това беше и председател на класа и едно от големите удоволствия в живота на Попи беше постоянно да му се подиграва, защото според нея той беше твърде праволинеен.
Но сега Попи се усмихна широко и сви рамене, изоставяйки заплашителния поглед.
— Къде са Клиф и мама?
Клиф Хилгард беше техен втори баща от три години и беше по-праволинеен дори и от Фил.
— Клиф е на работа. А мама се облича. По-добре хапни нещо, защото ще си имаш неприятности с нея.
— Да, да… — отвърна луничавото момиче и тръгна на пръсти към шкафа, за да го претършува. Намери един пакет с корнфлейкс, бръкна в него и внимателно извади оттам една люспа, която изяде съвсем суха.
Това, че беше мъничка и слаба като елф, си имаше и добрите страни. Попи направи няколко танцувални стъпки към хладилника, поклащайки кутията с корнфлейкс в ритъм.
— Аз съм… секси фея! — запя тя, потропвайки с крак.
— Не, не си — отбеляза хладно Филип. — И защо не си облечеш нещо?
Открехнала вратата на хладилника, Попи се огледа критично. Носеше огромната тениска, с която беше спала и която на дължина несъмнено беше мини.
— Облечена съм — спокойно отвърна тя и извади една диетична кола от хладилника. В този момент на кухненската врата се почука и Попи позна госта въпреки мрежата за комари.