— О, боже мой!
— Това е самата истина, Попи. — Джеймс взе оранжевия стол и усука силно единия от металните му крака. Направи го леко и изящно. — Ние сме по-силни от хората — каза той. Сетне изправи крака на стола и го върна на мястото му. — Освен това виждаме по-добре в тъмното. Създадени сме да бъдем ловци.
Попи най-накрая успя да свърже една цяла мисъл:
— Не ме интересува какво можеш да правиш — каза тя дрезгаво. — Не е възможно да си вампир. Познавам те от петгодишен. И всяка година ти растеше също като мен. Как ще ми обясниш това?
— Всичко, което знаеш за вампирите, е измислица. — Виждайки изумения й поглед, Джеймс въздъхна и продължи: — Всичко, което знаеш за нас, си го научила от книгите и филмите. И мога да ти гарантирам, че всичко това е написано от хората. Никой в Нощния свят не би нарушил Кодекса на мълчанието.
— Нощният свят? Къде е този Нощен свят?
— Той не е географско място, а по-скоро общество на вампири, вещици и върколаци. Прекрасни създания. Ще ти обясня по-късно — каза Джеймс мрачно. — А засега, приеми този прост факт — аз съм вампир, защото родителите ми са вампири. Такъв съм се родил. Ние сме от вида ламия.
Попи беше в състояние да мисли единствено за господин и госпожа Расмусен с луксозната им къща и техния златист мерцедес.
— Твоите родители.
— Ламия е просто стара дума за вампири, но за нас това означава, че сме се родили такива — каза Джеймс, без да обръща внимание на смаяния й поглед. — Ние се раждаме и остаряваме като смъртните, но за разлика от тях можем да спрем да стареем, когато пожелаем. Ние дишаме. Можем да ходим под дневната светлина. И дори можем да ядем обикновена храна.
— Твоите родители — промълви Попи отново, едва чуто.
Той я погледна.
— Да, моите родители. Виж, защо според теб майка ми се занимава с интериорен дизайн? Причината не е в това, че се нуждаем от пари. По този начин тя просто се среща с много хора. Както и баща ми, който има широк кръг от познанства благодарение на това, че е психоаналитик. Достатъчно е да останат няколко минути насаме с клиентите си и след това те не си спомнят нищо.
Попи се размърда неспокойно.
— Значи, ъъ… ти пиеш човешка кръв, така ли? — Въпреки всичко, което беше видяла, тя едва не се разсмя, когато зададе този въпрос.
Джеймс се вгледа във връзките на маратонките си „Адидас“.
— Да, точно така, аз пия човешка кръв — отговори той тихо. Сетне вдигна глава и срещна спокойно погледа й.
Очите му блестяха като чисто сребро. Попи се облегна назад върху купчината възглавници на леглото си. Сега щеше да й е по-лесно да му повярва, защото по-рано този ден вече се беше случило нещо немислимо. Светът, който познаваше, вече се беше преобърнал с главата надолу и какво значение би имало още едно невероятно нещо?
„Аз ще умра, а моят най-добър приятел е чудовище кръвопиец“, мислеше си тя.
Свадата им беше приключила и не й бяха останали никакви сили. Попи и Джеймс се спогледаха мълчаливо.
— Добре — каза тя накрая и тази думичка означаваше, че приема всичко, което бе чула.
— Не ти казах всичко това просто за да ми олекне — продължи Джеймс все така тихо. — Вече ти споменах, че мога да те спася, помниш ли?
— Смътно. — Попи премига бавно и попита язвително: — И как по-точно?
Той отмести поглед към празното пространство.
— По начина, по който си мислиш.
— Джейми, аз вече не съм в състояние да мисля.
Без да я поглежда, той сложи нежно ръка върху крака й и го разтърси леко, давайки израз на обичта си.
— Аз мога да те превърна във вампир, хлапе.
Попи сложи двете си юмручета пред лицето си и се разплака.
— Хей! — Джеймс дръпна ръката си от крака й, прегърна я тромаво и я притегли към себе си. — Недей. Всичко ще бъде наред. Или поне това е по-добрият вариант от алтернативата.
— Ти си… напълно… луд — изхлипа Попи. И щом сълзите й потекоха, вече не можеше да ги спре. Те й носеха утеха и й беше добре в прегръдките на Джеймс. Той излъчваше сила, сигурност и ухаеше приятно.
— Ти каза… че трябва да си роден вампир… за да бъдеш такъв — измънка тя между хълцанията си.
— Не. Казах, че аз съм се родил вампир. Но има и друг вид вампири. Такива, които са били създадени. Те биха били много, ако нямаше специален закон, който забранява да превръщаш във вампир всеки срещнат на улицата.