— Но аз не мога. Не мога да бъда нещо, което не съм. Аз съм си просто аз. Не мога да бъда друга.
Джеймс я оттласна нежно, за да я погледне в очите.
— В такъв случай ще умреш. Нямаш никакъв друг избор. Аз проучих нещата тук-там, даже говорих с една вещица. Нощният свят не може да ти помогне по никакъв друг начин. Всичко се свежда до това искаш ли да живееш, или не.
Умът на Попи, който отново беше започнал да се лута, изведнъж се концентрира над този въпрос. Той беше като светло петно от фенерче в тъмна стая.
Искаше ли да живее?
О, боже, разбира се, че искаше.
До днес тя бе смятала това за свое безусловно право. Правото да живее. Дори не се чувстваше благодарна за тази привилегия. Но вече знаеше, че животът не е точно подарък — той беше нещо, за което трябваше да се бориш.
„Събуди се, Попи! — нашепваше й гласът на разума. — Той казва, че може да те спаси.“
— Дай ми минута, Джеймс. Трябва да помисля — каза Попи задавено. Сълзите й бяха спрели. Тя се освободи от прегръдката му и се втренчи ожесточено в бялото болнично одеяло.
„Добре. Мисли, мисли, момиче. Ти винаги си знаела, че Джеймс има тайна. Не си си представяла нищо подобно, но какво от това? Той все пак си е Джеймс. Може и да е ужасен безсмъртен демон, но все пак го е грижа за теб. И никой друг, освен него не може да ти помогне.“ Изведнъж установи, че стиска ръката на Джеймс, без дори да го гледа.
— И какво е да си такъв? — попита тя през стиснати зъби.
— Различно е — отвърна той спокойно и делово. — Не е нещо, което бих ти препоръчал, ако имаше друг избор, но… иначе няма нищо страшно. Ще се чувстваш зле, докато тялото ти се променя, но след това никога повече няма да боледуваш. Ще бъдеш силна и бърза… и безсмъртна.
— Ще живея вечно? Но ще мога ли да спра да старея? — За миг се видя във въображението си като някаква безсмъртна старица.
Джеймс се намръщи.
— Попи, ти ще спреш да старееш веднага. Това се случва със създадените вампири. Първо ще умреш като смъртна. Известно време ще изглеждаш мъртва и ще бъдеш в безсъзнание. И след това… ще се събудиш.
— Разбирам.
„Нещо като Жулиета в гробницата“, каза си Попи наум и след това си помисли: — „О, боже… ами мама и Фил?“
— Има и още нещо, което трябва да знаеш — продължаваше да говори Джеймс. — Определен процент хора не успяват да преминат през това.
— Да преминат през кое?
— През трансформацията. Хората над двайсет години почти никога не успяват. Те просто не се събуждат. Телата им не могат да се пригодят към новата форма и изгарят. Тийнейджърите обикновено оцеляват, но невинаги.
Странно, но тази новина успокои Попи. Предизвестената опасност правеше нещата по-достоверни от абсолютната сигурност. За да живее, трябваше да рискува.
Тя погледна Джеймс.
— Как ще го направиш?
— По традиционния начин — каза той с лека усмивка. И след това добави сериозно: — Ще си обменим кръвта.
„Страхотно, няма що — помисли си Попи. — Страхувах се от обикновена инжекция. А сега ще пият кръвта ми през дупки, направени от кучешки зъби.“ Тя преглътна, премига с очи и се втренчи в нищото.
— Изборът е твой, Попи. Ти решаваш.
Настъпи дълго мълчание и след това тя каза:
— Искам да живея, Джейми.
Той кимна.
— Това означава да си тръгнеш оттук. И да напуснеш родителите си. Те не трябва да научат нищо.
— Да, предполагах, че това е част от сделката. Също като онези хора, които получават нова самоличност от ФБР, а?
— По-сложно е от това. Ти ще живееш в нов свят, Нощния свят. А той е самотно място, пълно с тайни. Но ще странстваш из него, вместо да лежиш под земята. Той стисна ръката й. След това каза тихо и сериозно: — Искаш ли да започнем?
Единственото, което й дойде наум, беше да затвори очи и да се обгърне с ръце, както правеше, когато й бият инжекция.
— Готова съм — каза тя през стиснати устни.
Джеймс се засмя отново, но този път по-искрено, и седна до нея.
— Свикнал съм хората да са хипнотизирани, когато правя това. Непривично ми е, че си в съзнание.
— Добре, ако започна да крещя, можеш да ме хипнотизираш — каза Попи, без да отваря очи. „Успокой се — повтаряше си тя решително. — Колкото и да боли, колкото и ужасно да е това, ти ще се справиш. Трябва. От това зависи животът ти.“
Сърцето й биеше силно и разтрисаше цялото й тяло.