— Не… има още нещо, което трябва да направим — прошепна Джеймс, но сетне замълча. Просто я държеше за раменете, притиснал устни до челото й. Попи се чувстваше спокойна и безметежна.
— Ти не ми каза, че ще бъде толкова хубаво — рече тя.
— Аз сам не знаех — отвърна той искрено. — Никога преди не е било така.
Те просто седяха тихо и Джеймс нежно милваше косата й.
„Толкова е странно — мислеше си Попи. — Всичко си е както преди, но въпреки това е различно“. Имаше усещането, че се е добрала до твърда земя, след като едва не се беше удавила в океана. Ужасът, който бе пулсирал в нея през целия ден, най-накрая беше стихнал и за първи път в живота си тя се почувства съвършено спокойна и защитена.
Около минута по-късно Джеймс тръсна глава, сякаш се беше сепнал от нещо.
— Какво друго трябва да направим? — попита Попи.
Вместо отговор Джеймс вдигна собствената си китка към устата си и направи рязко движение с главата си, сякаш късаше парче плат със зъбите си.
Когато отпусна китката си, Попи видя кръв. Тя се стичаше на тънка струйка надолу по ръката му. Беше толкова червена, че изглеждаше почти нереална.
Попи преглътна с усилие и поклати неодобрително глава.
— Не е толкова страшно — каза Джеймс тихо. — И ти трябва да го направиш. Без моята кръв в теб, когато умреш, ти няма да се превърнеш във вампир, а просто ще умреш. Като всяка друга човешка жертва.
„А аз искам да живея — мислеше си Попи. — Е, добре тогава.“ Затваряйки очи, тя позволи на Джеймс да насочи главата й към китката му.
Онова, което усети в устата си, нямаше вкус на кръв или поне не беше като кръвта, която бе опитвала, когато си прехапеше езика или си порежеше пръста и го пъхнеше в устата си. Кръвта на Джеймс беше странна. Тя беше гъста и силна.
Като някакъв магически еликсир, помисли си Попи замаяно. И отново почувства докосването на ума на Джеймс. Опиянена от близостта им, тя продължи да пие.
Точно така. Трябва да изпиеш много от нея, говореше и Джеймс. Но мисловният му глас бе станал някак по-слаб отпреди. Изведнъж Попи я обзе тревога.
Но какво ще стане с теб?
— С мен всичко ще бъде наред — каза Джеймс гласно. — Ти си тази, за която се безпокоя. Ако не изпиеш достатъчно, ще бъдеш в опасност. — Е, той знаеше по-добре. Освен това Попи се чувстваше все по-добре, докато странният упоителен еликсир се вливаше в нея. Тя се наслаждаваше на топлината, която като че ли идваше отвътре от нея. Обзе я чувство на покой и безметежност.
И изведнъж, без предупреждение, спокойствието беше разтърсено от глас, пълен с негодувание и изумление:
— Какво правите? — рече гласът и когато Попи вдигна глава, видя на вратата Филип.
6
Джеймс скочи мигновено на крака, взе една пластмасова чаша от масичката до леглото и я подаде на Попи. Тя го разбра. Замаяна и зашеметена, Попи я взе, отпи голяма глътка вода и облиза устните си, за да скрие всякакви следи от кръвта.
— Какво правите? — попита Филип, влизайки в стаята. Очите му бяха приковани в Джеймс, което даде възможност на Попи да застане в такова положение, че да не се виждат следите от ухапването на Джеймс.
— Не е твоя работа — каза тя и в следващия момент си даде сметка, че бе направила грешка. Филип, който обикновено беше еталон за спокойствие и уравновесеност, тази нощ не изглеждаше много стабилен.
„Мама му е казала“, помисли си Попи.
— Исках да кажа, че не правим нищо — поправи се тя. Но това не помогна. Очевидно днес Фил беше в такова разположение на духа, че във всичко виждаше заплаха за сестра си. И Попи не можеше да го обвинява, че ги беше заварил двамата в странна прегръдка на едно смачкано легло.
— Джеймс ме успокояваше, защото бях много уплашена — каза Попи и дори не се опита да обясни защо Джеймс придържаше главата й до ръката си. Тя погледна скришом китката на Джеймс и видя, че раната му вече се е затворила и белегът бързо изчезва.
— Наистина всичко е наред — намеси се Джеймс и стана, опитвайки се да улови очите на Филип със сребърния си хипнотизиращ поглед. Но Фил дори не го погледна. Той се взираше в Попи.
„Не се получава — помисли си Попи. — Може би Фил е твърде ядосан, за да бъде хипнотизиран. Или твърде неподатлив по природа.“
Тя погледна въпросително към Джеймс, който й отговори с едва забележимо поклащане на главата. Той също не знаеше какъв е проблемът.