В следващия миг той се прекъсна и се спусна към ключа на стената. Изведнъж стаята бе залята от светлина.
„О, страхотно“, помисли си Попи отчаяно. Фил надничаше през тънките драперии около леглото и тя срещна погледа му.
— Какво… става тук? — каза той с глас, който можеше да му осигури главната роля във филма „Десетте божи заповеди“. И после, преди Попи да измисли какво да отговори, той се наведе напред и сграбчи Джеймс за ръката.
— Фил, недей! — извика Попи. — Фил, идиот такъв…
— Имахме уговорка с теб — озъби се Фил на Джеймс. — И ти я наруши.
Сега и Джеймс стискаше ръката на Фил не по-малко яростно. Уплашена, Попи си помисли, че двамата всеки миг ще се сбият.
О, боже, само да можеше да разсъждава правилно. Чувстваше се толкова безпомощна в този момент.
— Ти нищо не разбираш — каза Джеймс на Фил през стиснати зъби.
— Така ли? Влизам тук и ви заварвам двамата в леглото с дръпнати завеси и ти казваш, че нищо не разбирам?
— Не сме били в леглото, а на леглото — намеси се Попи, но Фил не й обърна внимание.
Джеймс разтърси Фил. Направи го съвсем леко, с минимално усилие, но главата на Фил се разклати страховито напред-назад. Попи разбра, че в този момент Джеймс не е в състояние да разсъждава трезво, спомни си за усукания метален крак на стола в болницата и реши, че е време да се намеси.
— Пусни го — каза тя и протегна ръце в опит да ги разтърве. — Хайде, момчета, престанете! — И сетне добави отчаяно: — Фил, знам, че не разбираш, но Джеймс се опитва да ми помогне…
— Да ти помогне? Не мисля така. — И после се обърна към Джеймс: — Погледни я, не виждаш ли, че тези глупави преструвки й вредят? Всеки път, когато те заваря при нея, я намирам бяла като платно.
— Ти не разбираш нищо — озъби се Джеймс в лицето на Фил. В това време Попи се беше замислила над странните думи на брат си отпреди малко.
— Глупави преструвки? За какви глупави преструвки говориш? — попита тя. Гласът й не беше много висок, но в този момент настъпи мълчание.
Двете момчета погледнаха към нея.
Сетне всички сбъркаха. По-късно Попи щеше да си даде сметка, че ако се бяха държали по-сдържано, онова, което се случи, можеше да бъде избягнато. Но никой от тях не го направи.
— Съжалявам — обърна се Фил към Попи. — Не исках да ти казвам, но…
— Млъкни! — каза Джеймс гневно.
— Не, трябва да го направя. Този… глупак само си играе с теб. Той сам ми призна това. Каза ми, че те съжалява и е решил да се преструва, че те харесва, за да ти стане по-леко. Самочувствието му е толкова голямо, че не може да се побере дори в стадиона „Доджър“.
— Да се преструва? — рече Попи, облягайки се назад. Главата й шумеше, а в гърдите й напираше гняв.
— Попи, той си е изгубил ума! — извика Джеймс. — Чуй ме…
Но Попи не го слушаше. Проблемът беше, че тя чувстваше колко разстроен е Филип, и неговото огорчение беше много по-убедително от яростта на Джеймс. Филип, честният, прямият, надеждният Филип, почти никога не лъжеше.
Той не лъжеше и сега. Което означаваше… че може би Джеймс лъже.
В този момент гневът й изригна.
— Ти… — прошепна тя. — Ти… — Попи като че ли не можеше да намери достатъчно обидна дума. По някаква причина се чувстваше по-наранена и предадена, откогато и да било. Беше си мислила, че познава Джеймс. Беше му вярвала като на самата себе си, което правеше предателството му още по-болезнено. — Значи всичко е било преструвки? Така ли?
Някакъв вътрешен глас й казваше да не прибързва и да мисли. Че се намира в състояние, в което не трябва да взима важни решения. Но в същото време се намираше в такова разположение на духа, че изобщо не й беше до никакви вътрешни гласове. Собственият й гняв й пречеше да прецени дали за огорчението й има основателна причина.
— Значи просто си ме съжалявал? — прошепна тя и сетне даде воля на цялата ярост и мъка, които беше трупала в душата си през последните два дни. Беше заслепена от обида и единственото, което искаше, беше да накара Джеймс да изпитва същата болка като нейната.
Джеймс дишаше учестено и говореше бързо:
— Попи… точно затова не исках Фил да знае…
— И никак не е чудно — бушуваше Попи. — Никак не е чудно, че така и не каза, че ме обичаш — продължи тя, без изобщо да я е грижа дали Филип я слуша. — Никак не е чудно, че правеше всички онези други неща, без дори да ме целунеш. Е добре, не ми е нужно твоето съжаление…