— Какви други неща? Какви други неща? — изкрещя Фил. — Ще те убия, Расмусен.
Той се освободи от Джеймс и замахна към него. Джеймс се наведе светкавично и юмрукът му само бръсна косата му. Фил замахна отново, но Джеймс се завъртя настрани и го сграбчи отзад, хващайки главата му в ключ.
Попи чу нечии стъпки в коридора.
— Какво става тук? — ахна майка й, смаяна, виждайки сцената в стаята на Попи.
Само миг по-късно зад госпожа Хилгард се появи Клиф.
— Какви са тези викове? — попита той, стиснал сурово челюст.
— Ти си този, който я застрашава — прошепна ожесточено Джеймс в ухото на Фил. — И то точно сега. — В този момент той изглеждаше нечовешки страшен и свиреп.
— Пусни брат ми! — извика Попи. Изведнъж в очите й заплуваха в сълзи.
— О, боже, скъпа… — каза майка й задавено, сетне се спусна към леглото на Попи и я прегърна. — Момчета, веднага излезте оттук!
Дивата ярост изчезна от лицето на Джеймс и той отслаби хватката си.
— Виж, извинявай. Аз просто трябва да остана. Попи…
В следващия момент Филип вряза лакът в корема му. Ударът не можеше да го нарани толкова, колкото едно човешко същество, но Попи видя яростта на лицето му, когато Джеймс се изправи. Той вдигна Фил от земята и го запрати към скрина на Попи.
Майката на Попи нададе вик, а Клиф скочи между Фил и Джеймс.
— Достатъчно! — изрева той и се обърна към Фил: — Добре ли си? — И сетне към Джеймс: — Защо е всичко това?
Фил разтърка главата си. Джеймс мълчеше. А Попи нямаше сили да говори.
— Добре, както и да е — рече Клиф. — Предполагам, че точно сега всички сме малко изнервени. Но мисля, че е по-добре да си вървиш, Джеймс.
Джеймс погледна към Попи.
Попи, треперейки като от силна болка, му обърна гръб и се отпусна в прегръдките на майка си.
— Ще се върна — каза Джеймс тихо. Думите му може би означаваха обещание, но прозвучаха като заплаха.
— Не и в близко време. Не! — каза Клиф заповеднически и в този момент приличаше на военен. Поглеждайки над ръката на майка си, Попи видя кръв по русата коса на Филип. — Мисля, че всички трябва да се поуспокоим. Хайде, Джеймс, размърдай се.
Клиф го поведе към вратата. Попи подсмъркна, треперейки, опитвайки се да не обръща внимание на пристъпа на световъртеж и тревожния шепот на гласовете в главата си. От колоните на CD-плейъра гърмеше дива степ музика от Англия.
През следващите два дни Джеймс се обади осем пъти. Попи вдигна телефона при първото позвъняване. Беше след полунощ и тя механично посегна към слушалката, все още в полусън.
— Попи, не затваряй — каза Джеймс.
Но Попи затвори. Малко по-късно телефонът позвъня отново.
— Попи, ако не искаш да умреш, трябва да ме изслушаш.
— Това е изнудване. А ти си извратен негодник — каза Попи, стискайки слушалката. Езикът й беше удебелял, а главата й се пръскаше.
— Това е самата истина, Попи, чуй ме. Ти не прие никаква кръв днес. Аз те отслабих, а ти не получи нищо в замяна. И това може да те убие.
Попи чу думите, но те й се струваха нереални. Тя установи, че нищо не я интересува, и се отпусна в обгръщащата я мъгла, в която нямаше място за мисли.
— Не ме е грижа.
— Напротив, грижа те е и ако беше в състояние да разсъждаваш, щеше да знаеш това. Причината за това е промяната, която настъпва в теб. Умът ти е напълно объркан. Ти си прекалено параноична, нелогична и дезориентирана, за да си дадеш сметка за тези неща.
Чутото подозрително приличаше на онова, което Попи сама бе разбрала по-рано. Тя смътно съзнаваше, че се държи като Мариса Шафър, която изпи цял стек бира на партито на Джан Неджар в Ню Йорк. Тогава Мариса непрекъснато бръщолевеше глупости и просто не можеше да се спре.
— Искам да знам само едно — рече Попи. — Наистина ли каза онези неща на Филип?
Тя чу Джеймс да въздъхва.
— Вярно е, че ги казах. Но това не беше вярно. Просто исках да се отърва от него.
Но Попи беше вече твърде разстроена, за да е в състояние да се успокои.
— Защо трябва да вярвам на някого, който през целия си живот е лъгал? — каза тя и отново затвори телефона, когато първите сълзи потекоха по лицето й.
През целия следващ ден Попи остана в мъглата на отрицанието. Всичко й се струваше нереално: свадата с Джеймс, предупреждението му, болестта й. И най-вече болестта й. Умът й приемаше специалното отношение, което получаваше от всички, без да си прави труда да търси обяснение за него. Не обърна внимание дори на дочутите думи на майка й към Фил за това как „бедната Попи бързо гасне и се топи“.