— Знам, че не би искал да си навлечеш неприятности — добави майка му. — Това ще се отрази на цялото ни семейство, знаеш го.
— Разбира се — отвърна Джеймс и сви рамене. — А сега трябва да тръгвам. Нали ще поздравиш татко?
Той целуна въздуха до бузата й.
— О, между другото — каза госпожа Расмусен, отправяйки се към вратата. — Братовчед ти Аш пристига другата седмица. Предполагам, че би искал да отседне в твоя апартамент, и съм сигурна, че няма да имаш нищо против да си правите компания.
„Само през трупа ми“, помисли си Джеймс. Той съвсем беше забравил за посещението на Аш. Но сега не беше моментът за спорове. Джеймс излезе от къщи, чувствайки се като жонгльор, който се опитва да жонглира с твърде много кегли.
В колата той извади мобилния си телефон, но го затвори, без да набере номер. Нямаше смисъл да се обажда повече. Трябваше да промени стратегията си. Времето на половинчатите мерки беше свършило. Моментът изискваше сериозна офанзива, насочена там, където беше най-големият му проблем.
Прекара няколко минути в размисъл, после потегли по Макдоналд Драйв и паркира няколко къщи по-надолу от дома на Попи.
Сетне зачака.
Беше готов да седи тук, ако трябва цялата нощ, но не се наложи. Около залез-слънце вратата на гаража се отвори и един бял фолксваген джета излезе на заден ход. Джеймс видя русата глава на шофьора.
„Здравей, Фил. Радвам се да те видя“, каза си той мислено.
Скоро фолксвагенът потегли и Джеймс го последва.
8
Когато колата на Фил зави към паркинга на супермаркета „Севън-Илевън“, Джеймс се усмихна. Зад магазина имаше удобна пуста площадка и ставаше все по-тъмно. Той насочи своята интегра към паркинга и спря на място, откъдето можеше да наблюдава изхода. Когато Фил излезе с пазарска торба, Джеймс се хвърли към него в гръб.
Фил извика и оказа съпротива, изпускайки торбата си. Това обаче нямаше значение, защото слънцето вече беше залязло и Джеймс разполагаше с пълната си сила.
Той повлече Фил към площадката зад магазина и го притисна към стената до една боклукчийска кофа — класическа картина на полицай, който задържа престъпник.
— Сега ще те пусна — каза Джеймс. — Не се опитвай да избягаш. Това ще бъде грешка.
Фил замръзна на мястото си, когато позна гласа му.
— Не искам да бягам, Расмусен. Вместо това смятам да ти размажа физиономията.
— Добре, опитай. — Джеймс смяташе да добави „Направи ми тази услуга“, но размисли и се отказа. Той пусна Фил, който се обърна и го погледна с дълбока ненавист.
— Какво става? Няма ли момичета, на които да скачаш? — каза той, дишайки тежко.
Джеймс скръцна със зъби. Размяната на обиди нямаше да донесе нищо добро, но той вече знаеше, че ще му е много трудно да запази самообладание.
— Не съм дошъл тук да се бия с теб. Дойдох да те попитам нещо. Вълнува ли те какво ще стане с Попи?
— Нямам никакво намерение да отговарям на тъпи въпроси — отвърна Фил и разкърши рамо, сякаш се готвеше да нанесе удар.
— Защото, ако е така, ще я накараш да говори с мен. Ти си този, който я убеди да не разговаря с мен, и затова пак ти трябва да я убедиш да го направи.
Фил обходи паркинга с поглед, сякаш търсейки свидетел за този налудничав разговор.
Джеймс заговори бавно и ясно, произнасяйки отчетливо всяка отделна дума.
— Аз мога да й помогна.
— Защото си Дон Жуан, така ли? И ще я излекуваш с любовта си. — Думите му бяха насмешливи, но гласът на Фил трепереше от стаената омраза. Това не беше само омраза към Джеймс, но и към вселената, която беше наказала Попи с тази болест.
— Не. Ти нищо не разбираш. Виж, ако си мислиш, че правим секс с нея, или че си играя с чувствата й, това изобщо не е така. Оставих те да мислиш така, защото ми омръзнаха постоянните ти нападки и защото не исках да знаеш какво правим.
— Да, разбирам — каза Фил с глас, изпълнен в равна степен със сарказъм и презрение. — И какво по-точно правите? Наркотици?
— Ето това!
Джеймс бе научил нещо от разговора си с Попи в болницата. Първо покажи и едва след това кажи. Този път той не каза нищо. Вместо това сграбчи Фил за косата и дръпна главата му назад. Откъм гърба на магазина имаше само една лампа, но тя беше достатъчна, за да може Фил да види надвисналите над него дълги, оголени зъби. И тя беше повече от достатъчна, за да може Джеймс с нощното си зрение да забележи как зелените очи на Фил се отварят широко.