Филип извика и след това тялото му се отпусна.
Но не от страх, Джеймс знаеше това. Той не беше страхливец. Постепенно шокът беше преодолян и истината достигна до съзнанието му.
Филип изруга.
— Ти си…
— Точно така. — Джеймс го пусна.
Фил почти загуби равновесие. Подпря се на боклукчийската кофа, търсейки опора.
— Не вярвам в това.
— Да, вярваш — отвърна Джеймс. Той не беше прибрал зъбите си и знаеше, че очите му излъчват сребърен блясък. Фил не можеше да не му повярва, докато стоеше точно пред очите му.
Фил очевидно си помисли същото. Той се взираше в Джеймс и дори и да искаше да извърне поглед от него, не можеше да го направи. Целият беше пребледнял и непрекъснато преглъщаше, сякаш му се гадеше.
— Боже — каза Фил накрая. — Знаех си, че в теб има нещо нередно. Много, много нередно. Никога не разбрах защо ме побиват тръпки, когато те видя. Ето каква била значи причината.
„Аз го отвращавам — разбра Джеймс. — Това не е само омраза. Той ме смята за нещо по-долно от човек.“
Това не вещаеше нищо добро за плановете му.
— Сега разбираш ли как мога да помогна на Попи?
Фил поклати бавно глава. Той стоеше, облегнат на стената, все още с ръка върху кофата.
Джеймс усети, че започва да губи търпение.
— Попи е тежко болна. А вампирите не боледуват. Нужни ли са още обяснения?
Изражението на Филип красноречиво потвърждаваше това.
Джеймс заговори през стиснати зъби:
— Ако обменя достатъчно кръв с Попи и я превърна във вампир, тя няма да има вече рак. Всяка клетка в тялото и ще се промени и тя ще се превърне в съвършено същество, без недостатъци. Ще бъде недостъпна за болестите. Ще се сдобие със сили, за каквито хората не могат дори да мечтаят. И между другото, ще бъде безсмъртна.
Последва дълго мълчание. Джеймс наблюдаваше реакцията на Фил, но мислите му бяха твърде объркани и калейдоскопични, за да може да вникне в тях. Очите на Фил бяха широко отворени, а лицето му беше станало още по-пепеляво.
Накрая Фил каза:
— Не можеш да направиш това с нея.
Това бяха точните думи. Той не възразяваше срещу някаква идея, защото тя е твърде нова или радикална. И реакцията му далеч не беше толкова импулсивна, колкото тази на Попи в болницата.
Фил изрече твърдението си с абсолютна убеденост и едновременно с това беше обзет от ужас. Сякаш Джеймс заплашваше да открадне душата на Попи.
— Това е единственият начин животът й да бъде спасен — отвърна Джеймс.
Фил поклати бавно глава, сякаш беше изпаднал в транс.
— Не. Не. Тя не би искала това. Не и на тази цена.
— Каква цена? — Джеймс ставаше все по-сприхав и раздразнителен заради това, че му се налага да се отбранява. Ако знаеше, че ще трябва да води философски спор, щеше да избере някое по-уединено място. А сега трябваше да бъде нащрек за евентуалното вмешателство на някой натрапник.
Фил се отдръпна от боклукчийската кофа и застана здраво на собствените си крака. В погледа му се четеше едновременно ужас и страх, но той погледна Джеймс право в очите.
— Просто… има някои неща, които ние хората смятаме за по-важни от това да останем живи — рече Фил. — Ще разбереш това.
Не ми се вярва — помисли си Джеймс. — Той говори като някакъв капитан на космически кораб пред орда от извънземни нашественици в евтин фантастичен филм: „Скоро ще установите, че земляците не са толкова лесни за завладяване, колкото си мислите.“
— Да не си полудял? — каза Джеймс на глас. — Виж, Фил, аз съм роден в Сан Франциско. Не съм някое чудовище с очи на бръмбар от съзвездието Алфа Кентавър. Ям корнфлейкс за закуска.
— А какво ядеш за полунощна закуска — попита Фил, чиито зелени очи бяха потъмнели и гледаха почти по детски. — Или тези твои зъби са само за украшение?
„Неправилен ход“, помисли си Джеймс и погледна настрани.
— Добре, прав си, има някои различия. Не съм казал, че съм човек. Но не съм и някакъв…
— Не знам да има по-точна дума за теб от „чудовище“.
„Не го убивай — напомни си Джеймс френетично. — Трябва да го убедиш.“
— Фил, ние не сме такива, каквито ни представят във филмите. Не сме всемогъщи. Не можем да минаваме през стените, да пътуваме във времето и не е нужно да убиваме, за да се храним. Не сме злодеи или поне не всички от нас. Нито сме прокълнати.