— Вие сте неестествени — каза Филип тихо и Джеймс почувства, че думите са дошли от сърцето му. — Вие сте аномалия. И не трябва да съществувате.
— Затова, че сме на по-горно стъпало в хранителната верига от вас ли?
— Затова, че хората изначално не трябва да се хранят… от други хора.
Джеймс не възрази, че неговият вид не възприема хората на Филип като хора. Вместо това каза:
— Ние само правим това, което е нужно, за да оцелеем. И освен това Попи вече се съгласи.
Филип се вцепени.
— Не. Тя не би поискала да стане такава като теб.
— Тя иска да остане жива… или поне това беше желанието и, преди да ми се разсърди. И сега се държи неадекватно, защото не е приела достатъчно от кръвта ми, за да бъде завършена промяната й. Благодарение на теб. — Той замълча и сетне продължи, изричайки думите бавно: — Виждал ли си някога труп на три седмици, Фил? Защото точно това ще се случи с нея, ако не й помогна.
Лицето на Фил се сгърчи. Той се завъртя и стовари юмрука си върху металната стена на боклукчийската кофа.
— Не мислиш ли, че знам това. Не мога да мисля за нищо друго, откакто научих за диагнозата й.
Джеймс стоеше мълчаливо. Чуваше ударите на сърцето си и чувстваше мъката на Фил и болката в наранената му ръка. Трябваше да минат няколко секунди, преди да заговори спокойно:
— И смяташ, че това е по-добро от онова, което мога да й дам аз.
— Да, смъртта е ужасна! Отблъскваща! Но пак е по-добрият изход от това да се превърнеш в нещо, което преследва хората. Нещо, което използва хората. Значи затова са ти нужни всичките тези приятелки?
Джеймс отново не можа да му отговори веднага. Проблемът на Фил, даде си сметка той, беше, че е твърде умен. И мислеше прекалено много.
— Да, това е причината — каза той уморено, опитвайки се да не мисли какви чувства ще извика това признание у Фил.
— Само едно нещо ми кажи, Расмусен. — Фил се изправи и го погледна право в очите. — Ти… — той преглътна, преди да продължи: — правил ли си това с Попи… преди да се разболее?
— Не.
Фил въздъхна облекчено.
— Добре. Защото, ако го беше правил, щях да те убия.
Джеймс му повярва. Той беше много по-силен от Фил, много по-бърз от него и никога не се беше страхувал от смъртните. Но точно в този момент не се съмняваше, че Фил би намерил начин да изпълни заплахата си.
— Виж, има нещо, което не разбираш — каза Джеймс. — Попи искаше това и това е нещо, което ние вече бяхме започнали. Промяната при нея вече е навлязла в някаква начална фаза. Ако умре сега, тя няма да се превърне във вампир. Но е възможно и да не умре. И ако това се случи, ще се превърне в жив труп, в зомби. Разбираш ли? Създание, лишено от разсъдък. Тялото и ще се разлага, но ще бъде безсмъртна.
Устните на Фил потрепериха от отвращение.
— Казваш го само, за да ме уплашиш.
Джеймс погледна настрани.
— Виждал съм това да се случва.
— Не ти вярвам.
— Виждал съм го с очите си! — Джеймс смътно съзнаваше, че крещи и че е сграбчил Фил за ризата. — Виждал съм го да се случва с някого, когото обичах. Разбираш ли?
Фил все така недоверчиво клатеше глава, което го накара да продължи:
— Бях четиригодишен и имах бавачка. Всички богати деца в Сан Франциско имат бавачки. Тя беше смъртна.
— Пусни ме — промърмори Фил, опитвайки се да отблъсне ръката на Джеймс. Той дишаше тежко. И не искаше да чуе тази история.
— Аз я обожавах. Тя ми даваше всичко, което не получавах от майка си. Обич, внимание и винаги имаше време за мен. Наричах я госпожица Ема.
— Пусни ме.
— Но родителите ми решиха, че съм твърде привързан към нея. Затова ме отведоха на малка екскурзия… и не ми позволиха да се храня. В продължение на три дни. И когато се върнахме, вече умирах от глад. Тогава те изпратиха госпожица Ема да ме сложи да си легна.
Фил бе спрял да се бори. Стоеше с наведена глава, обърнат настрани, за да не вижда Джеймс. А Джеймс запращаше думите в извърнатото му лице.
— Аз бях само на четири. Не можах да се спра. Исках, но не можех. Ако ме попиташ кой бих предпочел да умре — аз или госпожица Ема, бих посочил себе си. Но когато изнемогваш от глад, просто губиш контрол. И така, аз се нахраних с кръвта й. През цялото време плачех и се опитвах да спра. И когато най-накрая го направих, знаех, че е вече късно.
Настъпи мълчание. Джеймс изведнъж осъзна, че пръстите му до болка са впити в ризата на Фил, и го пусна. Фил не каза нищо.